След няколко дни ще настъпи лятото. Тази пролет изцяло я загубихме, тъй като извънредното положение бе обявено на 13 март, а ограниченията бяха почти пълни до началото на май, когато у нас бе достигнат и пик на пандемията.
Надеждите, че ограниченията в придвижването ще отпаднат, и все пак ще е изживеем едно нормално лято, вече започнаха да се реализират.
Отменени бяха редица ограничения, а от понеделник влиза в сила и ново разхлабване на мерките – ресторантите ще приемат на закрито, задължителната карантина отпадна след завръщане от редица европейски държави.
Маските обаче ще останат задължителни на закрито, въпреки че епидемията у нас затихва, както и изискването за спазване на социална дистанция.
Дали обаче това, което наблюдаваме у нас като затихване ще е трайно или поне да се запази до края на летния сезон?
Вирусни инфекции – от пролетния към летния сезон
У нас е ярко изразена сезонността на простудните заболявания. Кихащите хора със зачервени носове и сълзящи очи са около нас, още от края на есента и до средата на пролетта.
Това е толкова нормално явление, че към тази сезонност са ориентирани и медиите, и разнообразната реклама на хранителни добавки и прочие средства.
Наистина, епидемиите от простудни заболявания затихват през летните месеци. Учените обясняват това с по-високата температура на въздуха и по-силното слънце и по-продължителното негово греене.
Още един фактор за намаляване на разпространението на инфекцията са летните ваканции – децата, които по време на учебната година са едни от основите разпространители на вируса, през лятото престават да се събират в постоянни групи – в класната стая, където протича интензивен обмен на инфекции.
Можем ли да се надяваме, че и коронавирусът ще се окаже същият вирус, който се бои от палещото лятно слънце и предпочита сезона на есента и пролетта?
Коронавирус SARS-CoV-2 и времето: има ли надежда
Надеждите са, че коронавирусът, както и грипът, ще изчезне с наближаване на лятото, са били доста несигурни. Първо, човечеството вече има опит с епидемичните коронавируси.
Епидемията от близкоизточния MERS-CoV 2012-2013 г. избухва на Арабския полуостров, където към онзи момент температурите достигат 45 градуса.
Второ, в случая с SARS-CoV-2 става въпрос за зоонозна инфекция, а опитът за борба с други подобни заболявания като Ебола или пандемични щамове на грипния вирус показват, че тяхното разпространение се отличава с непредсказуемост.
Накрая, трето, както виждаме, инфекцията не пощади нито една държава в света – успешно се разпространява в Иран и в Австралия, където до неотдавна е горещо лято.
Въпреки това надеждите са, че горещото лято ще изчисти въздуха от заразата, и най-накрая ще можем да си отдъхнем с облекчение.
Разпространение на SARS-CoV-2 – каква е реалността
Наскоро екипът швейцарски учени от Центъра за приложни науки в Цюрих публикува резултати от мащабно изследване, при което е анализирано разпространението на коронавируса в 144 геополитически зони на света, освен Китай, Южна Корея, Иран и Италия.
Общо изследването обединява данни за над 375 000 лабораторно потвърдени случаи на заразяване с COVID-19.
Наблюденията са проведени в период от 7 до 13 март 2020 г., като получените данни с отчитане на инкубационния период са сравнени по количество заразени в периода от 21 до 27 март.
Оказва се, че нито географското положение на страната, нито температурата на въздуха оказват влияние на разпространението на въздуха и на показателите на заболеваемост.
Слаба зависимост се установява по отношение на влажността на въздуха, но този показател играел значителна роля.
Най-значими фактори се оказват не времевите данни, а мерките за ограничение на разпространение на вируса – забрана за масовите събирания, затваряне на училища и социално дистанциране.
Разлики все пак има – наблюденията в глобален мащаб показват, че епидемията не се разпространява толкова бурно в регионите с континентален климат, колкото по крайбрежията.
По-бавно се разпространява вирусът в държавите, разположени близо до полюсите на планетата.
Лято и надежда – какво да очакваме
Популярното мнение, че вирусът се бои от слънчевите лъчи, затова е достатъчно просто да се разхождаме на слънце – и защитата ни е гарантирана, това не е съвсем така.
Наистина за коронавируса са пагубни слънчевите лъчи с дължина 254 нанометра. Ултравиолетовите лъчи в диапазона от 280 до 100 нанометра на практика напълно се филтрират от атмосферата на Земята – и това е много добре.
Затова УВ-лъчите с дължина на вълната от 254 нанометра са опасни не само за коронавируса, но и за нас – те проникват в тъканите на кожата и ги разрушават, способствайки за развитие на рак.
По-малко опасните ултравиолетови лъчи А и Б при краткотрайно излагане не представляват опасност нито за нас, нито за вируса.
Разбира се, вирусът загива при продължително излагане на слънце в рамките на няколко часа, но и за човек няма да е добре.
Слънцето обаче способства за образуването на витамин D в кожата на човек. Слънчевият витамин не предпазва от заразяване с коронавирус, но предотвратява развитие на тежки усложнения, сред които цитокинова буря и остър респираторен дистрес синдром.
Разходките на слънце са полезни, стига да не са много продължителни, тъй като водят до кожни изгаряния.
Лятото ще ни помогне по-леко да преживеем пандемията, но не и да се справим с вируса.
В останалото следва да се придържаме към противоепидемичните мерки, доказали своята ефективност – социално дистанциране, носене на маски, избягване на места, където се струпват много хора.
