Още преди обявяването на извънредното положение на 13 март, здравния министър започна с издаването на серия от заповеди във връзка с усложняващата се епидемична обстановка в страната по реда на Закона на здравето – чл. 61 и чл. 63.
Защо съдилища отказват да съдят за нарушаване на карантина
Със заповедите от преди 13 март бяха забранени свижданията в болниците, детските и женските консултации, профилактични прегледи, имунизации, планови операции, както и бяха затворени училищата.
Въвеждаха ограничения, каквито и всяка година във връзка с традиционната грипна епидемия.
С обявяването на извънредното положение с Решение на Народното събрание, което впоследствие беше удължено с 1 месец с нов акт на законодателния орган, започна и налагането на по-сериозни ограничения в придвижването, а в тази връзка и на основни конституционни права на гражданите.
С приетият Закон за мерките и действия по време на извънредното положение бяха предоставени допълнителни правомощия на здравния министър чрез Закона за здравето.
Това доведе до своеобразен бум на издаваните заповеди – първо, още преди изобщо да бъде изготвен закона, беше затворен почти ¾ от средния и малък бизнес в сферата на търговията, развлекателната индустрия и т.н.
Ще паднат ли глобите от извънредното положение
Със Закона за извънредното положение влязоха в сила и промени в Наказателния кодекс, които увеличиха глобата до 5000 лв. за нарушаване на наложена карантина, както и наказание „лишаване от свобода”.
Ограниченията в придвижването пък създадоха немалко проблеми, стотици български граждани се оказаха с актове, като първоначалните глоби за нарушаване на противоепидемичните мерки, въведени със заповед на здравния министър, бяха с рекорден размер от 5000 лв.
Например, за навлизане в парк, което беше забранено, се налагаше такава санкция, която изобщо не кореспондира с нивата на доходите в страната.
Проследяването на толкова голям брой заповеди, повечето от които не съвсем ясни, се оказа огромно предизвикателство не само за средностатистическия български граждани, но и за юристите.
Ако не всеки ден, то през ден беше издавана нова заповед, с която първоначално се затягаха, а впоследствие разхлабваха ограниченията.
Отменя ли се карантината, когато Ананиев я премахне
Последната фрапираща ситуация е със задължителната карантина за прибиращите се от чужбина за период от 14 дни.
Със Заповедта, която бе издадена от 14 май, а впоследствие отменена, и приета подобна, относно пътуването в чужбина, в рамките на ЕС, и прибирането у нас, бе премахната задължителната 14-дневна карантина за семействата на български граждани.
Остана неуреден въпросът обаче какво се случва с тези, които вече са поставени под 14-дневна карантина при прибиране от страна членка на ЕС с предписание при влизане у нас.
Дали трябва да си изкарат карантината, както е по предписание, или могат да се приберат, тъй като заповедта, която ги е задължавала да останат затворени, е била отменена.
До необходимост да се намери отговор на този въпрос се стигна, след като съпруга на български гражданин е пристигнала у нас от Австрия, била е поставена под 14-дневна карантина с предписание при влизане в страната.
Впоследствие обаче заповедта за задължителната карантина е отменена, а новата заповед семействата на български граждани попадат в изключенията, по отношение на които не се прилага т.нар. домашен арест за 14 дни.
Жената е тръгнала да се прибира към Австрия, след като разбира, че заповедта, с която я задължават да стои под карантина, е отменена, а това означава, че предписанието, което са ѝ дали при влизане у нас, е обезсилено.
Оказва се обаче, че от Гранична полиция не смятат така и е задържана при опит да напусне в страната, тъй като в системата излиза, че е под карантина и тя я е нарушила, което автоматично я превръща и в субект на наказателно производство по чл. 355 от НК.
Гражданите не са длъжни да следят сайта на здравно министерство
Спазването на всички ограничения и правила в огромния набор от заповеди на здравния министър, които са ѝ неясно написани, са сериозно предизвикателство, дори и човек да има и най-доброто намерение да спазва това, което е записано в тях.
Не е ясно и как съдът ще се произнесе по жалбите срещу така издадените заповеди. Районният съд в Казанлък вече прекрати наказателно производство, което е образувано по повод нарушаване на карантината, тъй като заповедта на здравния министър е прекалено неясна.
Всеобщото правило, че незнанието на закона не оневинява, не важи по отношение на заповедите.
Не може да се вменява задължение на гражданите да четат заповедите на здравния министър във връзка с противоепидемичните мерки, които се публикуват единствено на сайта на здравно министерство.
Още по-интересно е как ще се произнесе съдът, след като ще разглежда жалби по заповеди от периода на извънредното положение, които вече са загубили силата си с изтичането на срока, посочен в Решение на народното събрание.
