Болестта на Уипъл представлява доста рядко откривано патологично състояние с инфекциозна природа. Тази патология е системна. С други думи, води до увреждане на много вътрешни органи.
Но първично в патологичния процес се въвличат мезентериалните лимфни възли и синовиналните обвивки на ставите.
С течение на времето специфичните изменения, освен на червата и на ставите, се развиват в белите дробове, сърдечно-съдовата и централната нервна система.
В редица случаи това заболяване е с рецидивиращо протичане
При правилно подбрано лечение то е с благоприятна прогноза. В противен случай съществува висока вероятност от възникване на сериозни неврологични нарушения.
Този патологичен процес също се нарича чревна грануломатоза, или интестинална липодистрофия. Своето название заболяването получава в чест на американския патологоанатом Джордж Уипъл.
За първи път го описва през 1907 година. През 1949 година учените излагат теорията, че тази патология е с инфекциозна природа. Идентифицирането на възбудителя се получава едва през 1992 г.
Днес разпространението на тази инфекция съставлява не повече от 1 случай на един милион население. Според статистиката най-често се разболяват, които са във възрастовия диапазон от 40 до 50 години. Мъжете по-често се сблъскват с това състояние.
В основата на развитието на болестта на Уипъл е проникването в организма на специфична бактериална флора. Възбудител на този патологичен процес е грамположителна бактерия.
Този микроорганизъм се отнася към актиноминоцетите и е с 3-слойна клетъчна стена. Много учени твърдят, че актиноминоцетите заемат междинно положение между бактерии и плесени.
Това се обяснява със способността на тези възбудители при наличието на благоприятни условия да образуват разклоняващ се мицел. Но според общоприетото мнение предаването на възбудителя от човек на човек не е било установено.
Още един интересен момент се заключава в това, че при много клинично здрави хора генетичен материал от тези бактерии се откривал в слюнката.
Оттам може да се направи извод, че развитието на тази болест е пряко свързано с потискането на имунната система.
Също е установено, че малко по-често с това състояние се сблъскват хора, страдащи от различни, страдащи от различни проблеми с жлези с вътрешна секреция.
Смята се, че възбудител може да проникне вътре във фагоцитарни клетки и да се размножава там.
И фагоцитите на фона на нарушения от страна на имунния отговор не могат да унищожат инфекциозни агенти.
Симптоми при болест на Уипъл
Най-често при това заболяване се проследяват ясно изразени стадии. При повече от 6% от болните това заболяване манифестира със симптоми, насочващи към увреждане на ставите.
Присъстват оплаквания за поява на мигриращи ставни болки. При преглед може да се установи зачервяване и отоци в областта на засегнатата става.
Продължителността на тези пристъпи може да стигне до 3 или 4 денонощия.
Между тях на болния човек нищо не го безпокои. Освен това при голям брой пациенти в този стадий се развива субфебрилна и фебрилна треска.
Във втория стадий възникват симптоми, сигнализиращи за проблеми със стомашно-чревния тракт.
Те са представени с болка в областта на корема, разстройство при изхождането във вид на диария, подуване на корема, пристъпи на гадене и повръщане.
Диагностика и лечение на инфекцията
Тази инфекция се открива въз основа на цяла съвкупност от допълнителни изследвания.
Лечението на болестта на Уипъл се осъществява с продължителна антибиотична терапия.
