Балканска ендемична нефропатия представлява хронично заболяване, при което в патологичния процес се въвличат каналчетата и на интерстициалната тъкан на бъбреците.
Заболяването е с невъзпалителна природа. Точните причини и механизъм на неговото развитие до днес остават под голям въпрос.
Опасността от тази патология се състои в това, че протичащите в бъбречната тъкан изменения са с необратим характер и без необходимата медицинска помощ в продължение на няколко години водят до летален изход.
Основно усложнение при това нарушение е тежка бъбречна недостатъчност.
Първите описания на балканската ендемична нефропатия са били направени още през 1942 г. на територията на Югославия. През 1956 г. са получени сведения за аналогични клинични проявления сред жителите на Румъния и България.
Най-големият брой случаи на тази патология се регистрират в страните от Балканския полуостров, оттам идва и названието.
Като самостоятелна нозологична единица това заболяване е било разграничено през 1964 г. Според статистиката, нивото на разпространение на този патологичен процес в ендемични райони е около 30%.
Рискови групи
Интересно е, че с това увреждане на бъбреците най-често се сблъскват хора, които живеят по селата и на възраст от 30 до 60 години. Приблизително до 40 години дамите около 2 пъти по-често от мъжете се сблъскват с това заболяване.
По-късно този показател се изравнява. Хората, преместили се в ендемичните райони се разболяват около 15 години след преместването.
Около 15% от хората с тази диагноза умират през първите 2 години след поставянето на диагнозата. Смята се, че балканската ендемична нефропатия е предразполагащ фактор за развитие на злокачествен процес.
Ракът на отделителната система се среща при приблизително 40% от хората, страдащи от това заболяване.
Причини и рискови фактори
Днес няма точни сведения защо бъбреците се засягат от този патологичен процес. Съществуват голям брой теории и нито една от тях не е било 100%-ово доказана.
Редица учени са на мнение, че специфичните изменения в бъбречните структури се развиват под действието на инфекциозната флора. Но конкретен възбудител на балканската ендемична нефропатия не е бил открит.
Според още една теория увреждането на каналчетата и на интерстициалната тъкан е обусловено от въздействието на организма на нефротоксични микотоксини.
Водеща роля в това се отрежда на охратоксин А, който отделят отделни видове плесенни гъбички.
Някои изследователи твърдят, че бъбреците са подложени на специфични изменения на фона на нефротоксично влияние на аристолохиева киселина.
Тази киселина се съдържа във вълчите ябълки, растящи по пшеничните поля в ендемичните райони.
Освен всичко гореизброено, не трябва да се изключва и ролята на наследствената предразположеност. При редица изследвани пациенти са били открити мутации в третата хромозома, което позволява да се предположи генетичен фактор.
Смята се, че в резултат на такива мутации бъбреците стават по-възприемчиви към въздействието на нефротоксични вещества.
Симптоми при балканска ендемична нефропатия
Симптомите при това заболяване се развиват бавно и постепенно. Първоначално отсъстват каквито и да е оплаквания при болния човек. Пациентът обръща внимание на умората, повишения апетит, а също и появата на лека болезненост в областта на кръста.
С прогресирането на заболяването синдромът става все по-силно изразен и придобива пристъпообразен характер. При преглед се откриват симптоми като пребледняване на кожата и поява на жълт нюанс на кожата.
Диагностика и лечение на заболяването
Диагностиката на тази болест създава определени трудности. Лечението се състои от мероприятия по корекция на анемия, прием на антикоагуланти и антиагреганти.
