Аускултацията е един от методите за обективна диагностика, който се основава на изучаване на звуковите колебания, издавани от вътрешните органи в процеса на тяхното функциониране.
Има важно значение за поставянето на предварителна диагноза при заболявания на сърдечно-съдовата система, на дихателните пътища и на стомашно-чревния тракт.
Различават два варианта на тази процедура:
• Непосредствен – чрез прилепване на ухото към повърхността на тялото на болния;
• Непряк – прислушването се извършва с помощта на специални звукопроводими прибори като стетоскоп и стетофонендоскоп.
Аускултацията непряко получи голямо разпространение, което е обусловено от съображение за хигиена и по-широки възможности за откриване на аускултни признаци с различна честота.
Освен в медицината този диагностичен метод се използва във ветеринарната практика, експерименталната биология и в техниката, където го се прилага за оценка на състоянието на възлите и механизмите.
Какво показва аускултацията на сърцето?
Важно е да се съблюдават няколко правила:
• В кабинета трябва да бъде топло, влиянието на страничните шумове да бъде минимизирано;
• Откриване на патологични шумове, свързани с работата на аортния клапан, се осъществяват във вертикално положение на тялото, а на митралния – в хоризонтално;
• Прослушването се провежда, както при спокойно дишане, така и при задържане на въздуха след издишане.
В рамките на прегледа лекарят премества стетоскопа между участъците на тялото в определена последователност – точката на апикалния импулс, точките от ляво и от дясно на гръдния кош в областта на 2-рата междуребрена зона, в основата на мечовидния израстък , в 4-тото междуребрие.
Всякакви изменения на систоличните и на диастоличните тонове свидетелства за наличие на нарушения, свързани с кардиални или вътресърдечни причини.
Така например усилване на звучността и на двата тона може да се дължи на туморни образувания в органите на задното средностение, пневмосклероза, присъствие в белите дробове на кавернозна кухина, образувала се в резултат на некротизация на тъканите на органа.
Отслабването на указаните звукови явления се свързва с отделянето на сърцето от предната стена на гръдния кош, кардиосклероза, увреждане на мускулния слой на сърцето, разрастване на съединителна тъкан.
Какво показва аускултацията на белите дробове?
По време на процедурата гръдния кош трябва да не е покрит с дрехи, тъй като често пречат на правилната диференциация на звуковите явления.
Положението на лекар и пациент се регламентира, като се отчита състоянието на последния и от задачите на клиничното обследване.
Установяването на аускултативни признаци се осъществява в строго симетрични точки в съответствие с определени планове.
Прослушването започва с областта на ключицата, впоследствие главата на прибора се измества по-надолу, а след това и към задните и страничните отдели.
Аускултацията на белите дробове позволява да се определи състоянието на везикуларното и бронхиалното дишане. При наличие на патологии се чуват допълнителни /странични шумове/, като крепитация на белите дробове, хрипове, шум от триене на висцералния и париеталня лист на плеврата.
Подобни проблеми могат да се предизвикат от следните патологични процеси:
• Свиване на въздухоносните пътища – трахеи, бронхи и гръклян;
• Образуване на метастази при рак на белите дробове, туберкулоза, бронхопневмония с малко огнище;
• Синдром на хипертравматизация на белодробната тъкан;
• Увреждане на костно-мускулната система на гърдите;
• Удебеляване на плеврата или срастване на двата плеврални листа;
• Открит пневмоторакс, пневмосклероза, бронхоектатическа болест;
• Бронхиална обструкция, предизвикана от нарушения в проводимостта на разклоненията на дихателното гърло;
• Заболявания, съпровождащи се със значително обезводняване на организма;
