Астма

Какво представлява астмата?

Астмата е заболяване, което засяга дихателните пътища на белите дробове (бронхиоли). Астмата се причинява от хроничното възпаление на тези дихателни пътища.

Това прави въздушните пътища на болния от астма силно чувствителни спрямо най-различни външни дразнители и алергени.

Когато бронхиоли се възпалят при наличие на произволен брой външни и вътрешни за организма на болния фактори, въздушните пътища в белите дробове се подуват и се изпълват със слуз.

Мускулите около бронхиолите се свиват като това състояние се нарича още и бронхоспазъм, което води до още по-силно стесняване на дихателните пътища. Това свиване прави изключително трудни издишванията.

Тази невъзможност на болния от астма да издиша е сред типичните симптоми на астматичен пристъп.

Тъй като астмата предизвиква обструкция на издишвания въздух, затова тя се нарича обструктивна белодробна болест.

Медицинският термин на това състояние на белите дробове е хронично обструктивно белодробно заболяване или ХОББ, като това е всъщност е група от заболявания, които включват не само астма, но също и хроничен бронхит и емфизем.

Като всяко друго хронично заболяване астмата е състояние, с което болният живее всеки един ден от живота си и е възможно да получавате астматичен пристъп всеки път, когато сте се изложили на някой от вашите „тригери“ – дразнители, алергени. За разлика от другите ХОББ астмата е обратимо заболяване.

Астмата не се лекува, но може да се контролира.

Болните имат всички шансове да контролират астмата си, ако тя бъде диагностицирана рано и лечението е започнало веднага.

С правилното лечение хората с астма имат по-малко на брой и по-леки астматични пристъпи.

Без лечение астматичните пристъпи са много по-чести и тежки, като дори е възможен летален изход.

Добрата новина е, че болните от астма могат да водят напълно нормален живот без ограничения.

При лечението на астма, ако болният е под периодично лекарско наблюдение, това ще му позволи да сведе астматичните пристъпи до минимум.

Когато въздушните пътища в белите дробове биват раздразнени или се възпалят, астматичният пристъп се проявява.

Астматичният пристъп може да се появи внезапно или да се развива бавно в продължение на няколко дни или на часове. Основните симптоми, които сигнализират астматичния пристъп са:

• Хрипове;
• Задух;
• Стягане в гърдите;
• Кашлица;
• Затруднение в говора.

Симптомите могат да се появят по всяко време на денонощието. Ако те обаче се проявят през нощта това със сигурност ще наруши съня ви.

Хриповете са най-честият симптом на астматичен пристъп като те се свързват със звук, който съпътства дишането.

Най-често този звук се долавя по време на издишването, но той може да появи и при вдишване. Обаче не всички астматици получават хрипове и не всички хора, които получават хрипове са астматици.

Лечение на астма

Съвременните методи за лечение на астма са направили значителен напредък през последните години, като целта им е да осигурят на пациентите възможно най-доброто качество на живот.

Лечението на астма е индивидуално и зависи от множество фактори, включително тежестта на симптомите, възрастта на пациента, общото му здравословно състояние и отговора му на предишни терапии.

Важно е да се подчертае, че успешното управление на астмата изисква активно участие от страна на пациента.

Това включва не само приемането на предписаните медикаменти, но и разбирането и избягването на специфичните „тригери“ или дразнители, които могат да предизвикат астматичен пристъп.

Тези тригери могат да включват алергени като прах, плесени и домашни любимци, както и някои физически усилия, стрес или екстремни климатични условия.

Отказването от пушене е критично за управлението на астма. Никотинът и другите химикали в цигарите могат да предизвикат възпаление и сужаване на дихателните пътища, което води до усилване на симптомите на астма.

Освен това, пушенето може да намали ефективността на лекарствата за астма.

Приемът на лекарства против кашлица и някои видове противовъзпалителни лекарства като аспирин и ибупрофен трябва да се избягва, тъй като те могат да влошат симптомите на астма.

Важно е пациентите да се консултират с лекар преди да приемат каквито и да е нови медикаменти.

Използването на инхалатори без рецепта също трябва да се избягва. Въпреки че те могат да предоставят временно облекчение от симптомите, те не лекуват основната причина за астмата и могат да бъдат потенциално опасни при прекомерна употреба.

Освен това, е важно да се отбележи, че управлението на астма не се ограничава само до медицинско лечение. Здравословният начин на живот играе ключова роля в контрола на симптомите.

Редовната физическа активност, например, може да помогне за подобряване на общата функция на дихателната система и да намали честотата и тежестта на астматичните пристъпи.

Правилното хранене също е важно. Някои храни могат да предизвикат алергични реакции, които могат да влошат астмата, докато други, като тези, богати на антиоксиданти и омега-3 мастни киселини, могат да помогнат за намаляване на възпалението в дихателните пътища.

Също така, стресът и анксиозността могат да предизвикат или влошат астматични пристъпи, така че управлението на стреса чрез техники като йога, медитация или дихателни упражнения може да бъде полезно.

Накрая, е важно да се подчертае, че въпреки че астмата е хронично заболяване, с правилно управление и подходящо лечение, повечето хора с астма могат да водят активен и здравословен живот.

Астма е хронично заболяване, което може да предизвика значителни промени в живота на човек. Въпреки това, с правилното управление и подходящо лечение, астма може да бъде контролирана ефективно.

Важно е да се води активен и здравословен начин на живот, да се избягват известните тригери и да се следват медицинските препоръки.

Никога не пренебрегвайте симптомите и винаги търсете медицинска помощ при промяна в състоянието ви.