Националният институт по съвременните практики в здравеопазването във Великобритания препоръча на лекари от Англия и Уелс да не изписват стандартните обезболяващи, сред които парацетамол и ибупрофен, при хронични болки, които не са предизвикани от конкретно заболяване или травма.
Институтът е към здравното министерство на Англия и се занимава с анализ и оценка на лечебните практики.
С антидепресанти заместват обезболяващи при хронични болки
Експертите съветват вместо обезболяващи да се използват антидепресанти, иглотерапия и психотерапия.
Според тях няма достатъчно доказателства, че парацетамол и ибупрофен помагат в подобни ситуации, затова и тяхното продължително приложение може да е вредно.
Институтът също настоятелно препоръчва на такива болни да не се изписват опиоиди. В спусната инструкция към лекарите хроничната болка се определя като необяснима с други диагнози и продължаваща и редовно повтаряща се над 3 месеца.
Най-разпространените случаи са на постоянно и упорито главоболие, както и на болки в гърба.
По оценки на Института от такива болки страдат от 1/3 до 50% от жителите на Обединеното кралство.
Кратко, но тактично
Това е първата препоръка на Института, която е посветена на хроничната болка като специфично състояние на организма.
Няма достатъчно доказателства за ефективността на парацетамола за лечение на хора, чийто проблем е болката сама по себе си, а препаратите на групата, която включва ибупрофен, не оказват въздействие върху качеството на живот при хронични болки и психически разстройства, твърдят от комитета, подготвили инструкцията.
Двата препарата при продължително приложение вредят на стомаха и на черния дроб.
Сред лекарствата с недоказана ефективност от комитета сочат тези, които са на основата на канабиса.
Наред с антидепресантите и акупунктурата институтът съветва лекуващите лекари да разгледат целесъобразността на назначаването на болния на няколко сеанса познавателна терапия, за да му помогнат да приеме своето състояние като неизбежно.
Според ректора на Кралския колеж на общопрактикуващите лекари професор Мартин Маршал, това ознаменува радикален обрат от фармакология към алтернативна терапия.
Повечето от болните не желаят да приемат лекарства дълго време, и лекуващите лекари също не желаят това, но до последно лекарствата се разглеждаха като единственото облекчение.
Пренасочването на вниманието към алтернативните методи може да е от голяма полза за пациентите, при условие че тези методи са достъпни, предполага професор Маршал.
В инструкциите на института за лекуващите лекари се подчертава необходимостта да се общува с пациенти откровено, но и с емпатия.
При липса на диагноза нормалните резултати понякога се разглеждат от пациентите като подценяване на тяхното болезнено състояние от страна на лекарите.
Защо селективните инхибитори най-масовите антидепресанти
Най-масово използваните антидепресанти са инхибиторите на обратното захващане на серотонина. Основното им приложение е при по-леки форми на депресия, но показват ефективност и при по-тежките форми.
Предписват се най-често при обсесивно-компулсивно разстройство, както и при панически атаки, стрес, възникнал след травми, разстройства на хранителното поведение – анорексия и булимия.
Хроничните болки, когато конкретна причина за тях не може да бъде установена, е възможно да са свързани с вътрешни емоционални преживявания на човек, които косвено да се дължат на депресивно състояние.
Затова и приемът на антидепресанти в такъв случай може да допринесе за тяхното отшумяване в сравнително кратки срокове.
За селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина е известно, че са сравнително безопасни, не са токсични, а страничните ефекти им са сравнително малко, затова и са толкова предпочитане.
При тях специфичното е обаче, че за всеки човек си има индивидуална доза, която трябва да се определи от лекуващия лекар. Освен това е важно, когато тези препарати се спират, да не се прави от днес за утре, а с постепенно намаляване на дозата.
В противен случай е възможно да се формира абстинентен синдром, който е характерен за различните видове зависимости – алкохолна, наркотична.
Може би и затова в обществото, особено у нас, има известна стигма по отношение на тези препарати и някои, дори ги смятат за нещо като наркотици, тъй като се формира нещо като зависимост към тях.
Това обаче съвсем не е вярно и те са изключително полезни при различни видове депресивни състояния, които може да са свързани и с определени заболявания.
