Подмладяващите ябълки са вечна мечта на човечеството, след като я изядем да останем млади, силни и енергични. А още по-добре, за да не стареем изобщо – да не чувстваме как силите ни напускат, изтъняват кожата и костите, отслабват очите и паметта, красотата сякаш се топи.
А всички хора са различни. И изглежда, че този стар познат съвсем не се е променил, сякаш годините са неподвластни над него, и актрисата от телевизора изглежда точно така, както и преди 20 години. Това означава, че има някъде тайна наука, която разкрива какво да ядем, за да не стареем.
Какво смята науката за anti-age диетите
През ноември 2021 г. в авторитетното научно издание Science е била публикувана статия, анализирайки рисковете и предимствата на някои от най-популярните диети, притежаващи според мнението на техните привърженици, свойство за забавяне на стареенето.
В този списък влизат диети с ограничение на калоричността и гладуване включително; кетогенни диети, нискобелтъчни. Да ги разгледаме по-подробно.
Проблемът с експерименталните данни
Най-големият проблем с експерименталната проверка на всякакви хипотези на тема стареене и anti-age – сроковете на тяхното провеждане и спецификата на обекта на изследване. Хората сме волни и непредсказуеми същества, затова е много трудно да се провеждат наблюдения с тях с фиксация върху значими събития. С животните е много по-лесно, но всичко има своите нюанси.
Така, в хода на експерименти с животни е демонстрирано, че при ограничаване на калоричността с не повече от 50% продължителността на живота е обратно пропорционална на обема на приетите калории – колкото по-малко мишката яде, толкова по-дълго живее.
И колкото повече в млада възраст животното е на ограничена като калоричност диета, толкова по-голям ефект може да се постигне.
Проблемът е, че изследванията са провеждани само с животни, които и без това живеят по няколко години – обикновено 4-5. Животните били отглеждани в идеални условия – получавали всичко необходимо и нищо излишно.
Не ги застрашавали нито патогенни микроорганизми, нито други негативни фактори. Още един важен момент хората и мишките е трудно да се сравняват по метаболитни потребности. При малките животни не повече от половината от изядените калории отиват само за поддържане на вътрешната телесна температура.
Накрая, при мишките е много по-лесно да провеждат наблюдения, касаещи тяхната преживяемост – продължителността на живота им позволява да се прави това. За експеримента с участие с хора е необходимо много повече време.
Ограничаване на калоричността и гладуване
Продължавайки темата за ограничаването на калоричността, да определим предимствата на този подход за човека.
Ограничаването на калоричността се определя като намаляване на обемите на получаваната енергия под това количество, което е необходимо при адекватен прием на основни хранителни вещества.
По данни, публикувани през 2004 г., хората, които били на хранителен режим с ограничена калоричност в продължение на 6 години, били с по-нисък индекс на телесната маса в сравнение с хората, предпочитащи западния тип хранене, по-малък процент мазнини, по-ниско кръвно налягане, ниво на холестерол и по-ниски показатели на глюкоза и инсулин на гладно.
Освен това изследването на техните артерии показва, че рисковете от развитие на атеросклероза при хората на диета с ограничение на калоричността са били с 40% по-ниски от тези в групата на любителите на западната диета.
Проведено наскоро изследване обаче показва, че най-безопасно и ефективно е ограничаването на калоричността с не повече от 25%.
При съществено ограничаване на приема на калории е възможно развитие на следните проблеми:
- Постоянно усещане за глад;
- Понижаване на сексуалното желание;
- Депресивно състояние;
- Хронична умора;
- Слабост в мускулите;
- Разстройства на съня;
- Уязвимост пред инфекциите.
Белтъчини и стареене
Белтъчините са в центъра на споровете за anti-age диетите. Експериментите с гризачи показват, че ограничаването на белтъчините в храната удължава техния живот и понижава риска от развитие на старчески заболявания.
Хората обаче сме далеч от гризачите. Белтъчините играят важна роля в нашето хранене. Проведено през 2018 г. изследване показва, че с напредването на годините количеството приемани белтъчини трябва да се увеличават.
Ако нормалното количество за хора над 19 г. е 0,8 килограма на телесно тегло дневно, то възрастните следва да получават не повече от 1,2 грама на килограм за ден. Основен акцент се поставя върху аминокиселината левцин, тъй като е от ключово значение за активация на анаболните процеси на скелетните мускули.
Предполагаемите негативни последствия от приема на големи количества белтъчини са без научна обосновка.
