Анална фистула

Анална фистула е малък канал, който се образува между края на червата, по-известен като анален канал и кожата в близост до ануса.

Изглежда като малка раничка върху кожата на ануса, представляващ отвор, през който непотребните отпадъчни продукти от храносмилането напускат организма.

Перианалните фистули обикновено се класифицират като:

• Прости или сложни – в зависимост от това дали каналът на фистулата е единствен или с множество разклонения и няколко отвора върху кожата;
• Ниски или високи – в зависимост от местоположението и на какво разстояние са от пръстеновидните мускули на аналния сфинктер.

Анална фистула - какво може да я предизвика и как се лекува

Характерна симптоматика

Няколко са най-характерните проявления, които сочат за наличието на фистула:

• Раздразнена кожа около ануса;
• Пулсираща, постоянна болка, която се усилва при сядане, ходене, дефекация или при кашляне;
• Изтичане на гной или кръв при изхождане;

Ако фистулата е била причинена от абсцес, е възможно развитието на следните допълнителни симптоми:

• Висока телесна температура около 38 градуса по Целзий или повече;
• Умора;
• Общо неразположение.

Ако фистулата се дължи на възпаление на червата, вследствие на болестта на Крон, са възможни следните оплаквания:

• Коремна болка;
• Диария;
• Загуба на апетит;
• Отслабване без причина.

Най-често срещаните видове фистули са:

• Интрасфинктерни – фистулният канал преминава през вътрешния сфинктер и се отваря на повърхността на кожата до ануса;
• Транссфинктерни – фистулният канал преминава през мускулите тъкани на вътрешния и външния сфинктер и се отваря на повърхността в близост до кожата на ануса.

Други възможни видове фистули:

• Вътрешният им отвор е в друга част на дебелото черво;
• Развиват се във форма на подкова, като краищата на фистулният канал се отваря от двете страни на ануса;
• Разширяват се в различна посока и фистулният канал не се отваря в ануса.

Какви са причините

Перианалната фистула най-често се причинява от анален абсцес, който може да бъде резултат на заболявания, засягащи червата.

Аналният абсцес представлява натрупване на гной, което предизвиква болезнени усещания. Обикновено се развива около малка жлеза вътре в ануса след инфектирането на пространството около нея с бактерии.

Причината за появата на абсцеси е неизвестен, по-често се развива при отслабен имунитет, какъвто е на ХИВ позитивните, както и при няколко хронични заболявания едновременно.

Абсцесите се лекуват с антибиотици и повечето случаи се налага дрениране на възпалителната течност. Ако аналният абсцес се спука, преди да започне лечението му, може да се формиране фистула.

Така се образува и ако абсцесът не бъде напълно излекуван или възпалителната течност не е напълно дренирана.

При приблизително 30-50% от случаите на анален абсцес, впоследствие се формира фистула.

Анална фистула може да се образува и от проникване на инфекции в стената на ректума и в тъканите, които ги заобикалят, вследствие проктит и парапроктит.

Травмите на крайния отдел на дебелото черво също са сред провокаторите на анални фистули.

Инфекциозни заболявания, сред които хламидиоза и сифилис, хирургични интервенции, извършвани на ректума, тумори на дебелото черво - също не на последно място в списъка с факторите, предразпологащи формиране на анални фистули. 

Диагностика

За откриването на аналната фистула и за определяне на нейното състояние помагат следните мероприятия:

• Лекарски преглед и мануално изследване;
• Лабораторни изследвания на кръв, урина, изпражнения и гнойни секрети;
• Иригоскопия и фистулография – изследване на ректума и на самата фистула с помощта на рентген и контрастно вещество;
• Ултрасонография – при ултразвук се откриват фистули и техните разклонения;
• Колоноскопия – с помощта на ендоскоп могат да бъдат получени данни за евентуални увреждания на лигавицата на ректума, определя се местоположението на каналите на фистулата;
• Сфинктерометрия – дава възможност да се направи оценка на функционалността на сфинктера;
• Компютърна томография – с нейна помощ се получават данни за състоянието на органите на коремната кухина, необходима в случаите, когато лекарят подозира наличие на усложнения.

Лечение на анална фистула

Консервативно лечение – с негова помощ може да се спре разпространението на инфекцията и да се облекчат болезнените усещания, но не решава проблема. Назначава се антибактериална терапия и болкоуспокояващи, може да се препоръча и физиотерапия.

Обикновено се налага хирургично лечение като в много малко от случаите е възможно аналната фистула да се самоизлекува. 

Видът на интервенцията се определя от положението на фистулата и дали се квалифицира като проста или сложна.

Целта на операцията е да излекува фистулата, като се избегне увреждане на мускулите на сфинктера, което може да доведе до фекална инконтиненция, при което контролът на дефекациите става почти невъзможен. 

При 85-90% от случаите се прилага фистулотомия, която се състои в отваряне чрез разрез по цялата дължина на фистулния канал от вътрешния до външния му отвор.

Хирургът прочиства съдържанието му. Обикновено около 1-2 месеца след интервенцията фистулата се излекува и от нея остава само плосък белег.

Аналните фистули се лекуват по клиничната пътека №181, при която минималният болничен престой е 2 дни.

При постъпване за операция, съгласно алгоритмът на клиничната пътека задължително се провеждат мероприятия по прочистване на ректума с лаксативи, клизми с прием на повече течности. Тези мероприятия се извършват, в случаите когато не е необходима интервенция по спешност.

За извършването на оперативната интервенция е необходим лекар специалист по хирургия, клинична лаборатория и по анестезиология. Ако хоспитализираният е под 18 години, тогава е необходим и специалист по детска хирургия.

Профилактика и как да се предпазим

• Спазване на принципите на правилното хранене;
• Своевременно лечение на парапроктит;
• Не трябва да се самолекуваме при възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт;
• Избягване на травми на ректуми, такива могат да възникнат, ако хемороиди се оставят нелекувани;
• Да се търси лекарска помощ при симптоми, които могат да предизвика безпокойство.

Колко време отнема процесът на оздравяване

В първата седмица след хирургичната интервенция е възможен умерен болков синдром, който може да се контролира с обезболяващи. Периодът, през който е необходим болничен е максимум до месец.

След хирургичното лечение на фистулата е необходим период за долекуване в домашни условия с прилагане на бани на седалищните части по 3-4 пъти дневно. Препоръчват се повече храни, богати на фибри или слабителни средства.

За предотвратяване замърсяването на долното бельо могат да се използват обикновени превръзки. Нормалното изхождане по никакъв начин не влияе на заздравяването на раната.

След интервенцията трябва да се набляга на храни, богати на фибри, за да не се допуска втвърдяване на изпражненията, което може доведе до доведе до допълнително травмиране на областта около ануса, както и долната част на ректума. Това би довело до усилване на болковия синдром.

Какви са шансовете за повторно възникване на анална фистула

При условие на правилно заздравяване рискът от рецидив и повторно формиране на фистули е минимален, въпреки това е необходимо да се следват лекарските препоръки на хирурга, извършил интервенцията.