Да поговорим за грешките, които първо трябва да коригират самите родители.
За съжаление, родителите невинаги осъзнават истинската природа на нежеланото поведение на своето дете. Понякога обаче те прехвърлят отговорността за собствените си провали върху плещите на децата.
Кои са грешките, които допускаме като родители
Възпитанието на детето е доста трудоемък процес. На родителите им се налага да сменят различни методики – да обясняват, да уговарят, да привеждат примери, да установяват правила, дори да прилагат по-драстични мерки.
Случва се да привеждаме на детето един аргумент след друг, а то да продължава да се държи по същия начин.
Защо се случва така? Къде точно е допусната грешка? И какви методи на възпитание да приложим в конкретния случай?
Някои родители в старанието си да научат своите деца на непреходни истини, на разумното, доброто и на вечното, забравят, че автономният възпитателен процес е няколко вида.
- Поощрение - родителите ги хвалят за доброто поведение, спазване на установените правила и норми, ругаят ги или ги наказват за тяхното нарушение. Поощрението помага на детето да разбере кое е правилно и кое не, в определен смисъл го мотивира за едни или други постъпки.
- Разбиране - родителите с уважение се отнасят към личното пространство на детето, уважават неговата индивидуалност, вслушват се в него. Разбирането помага на детето да идентифицира само себе си, учи го да проявява самостоятелност.
- Подражание - това е част от възпитателния процес, която е изключително важна, но родителите рядко обръщат внимание. Именно подражанието на родителите е и най-важната част от автономното възпитание, която се усвоява от всяко дете по-добре от всякакви забележки как да се държи. Често благодарение на последната точка във възпитанието на децата се допускат и онези грешки, които най-трудно се коригират, защото в този случай трябва да започнем със самите себе си.
Политика на двойни стандарти
Днес не са редките случаите, когато малки деца ругаят на майка или използват съвсем недетски изрази. Обикновено родителите едва отърсили се от шока обвиняват за това детската градина, началното училище или подозират децата на своите познати, които влияят зле на тяхната рожба.
Малко обаче са тези родители, които когато чуят подобен израз от устата на своето дете, се замислят как се изразяват самите те и за собственото си поведение.
Колкото и да поправяме детето и да го уверяваме колко е прекрасен българският език, то все пак ще говори онова, което чува у дома най-често.
Глупаво е да не искаме детето да ругае на майка, ако самите ние правим това почти на всяка дума, без каквото и да е било притеснение.
Навикът да лъже
Почти всеки от нас знае, че малките деца лъжат понякога. Това е много неприятно.
На обезпокоените родители им се струва, че вината за това е на лошата наследственост или липсата на възпитание.
Те с цялата си сериозност се хвърлят да разказват на детето, че да се лъже е лошо. Сега обаче нека опитаме да разберем защо децата изобщо лъжат.
Част от тях просто си фантазират и приемат желаното за действително. Това е може би най-безобидната лъжа.
Децата, възпитавани от авторитарни или прекалено строги родители, лъжат, защото ги е страх да не бъдат наказани.
Но има и такива, които се възпитават с пълното осъзнаване, че в лъжата няма нищо лошо, защото мама често, но не без причина, лъже татко, баба, странични хора, премълчава нещо или скрива.
Лъжата в такова семейство е нещо съвсем нормално. И на детето колкото и да му обясняваме, че да лъже е лошо, ще го прави, защото за семейството това е нормално.
Непоследователност във възпитанието
Родителите трябва да бъдат авторитет за своите деца. Те говорят – детето прави. Има ситуации, когато детето отказва да слуша, да прави това, което му говорят, става неуправляемо.
В такъв случай първото, което трябва да направим е да се замислим за своите методи на възпитание като цяло.
Ако детето не слуша, това не е, защото е лошо, а щото правите нещо не както трябва.
Например, непоследователност в собственото ви поведение. Първо забранявате нещо на детето, след това се предавате и му разрешавате. Така не трябва да бъде.
