Ако постоянно отлагате нещата, време е да престанете. Дори и всичките техники за разпределяне на времето по света да се съберат, то те няма да могат с магическа пръчка да излекуват хроничните навици да отлагате нещата. А вие знаете ли защо това никога няма да се случи? Защото не времето е проблемът.
Проблемът са вашите негативни емоции, които застават на пътя ви и ви пречат да свършите нещо. Да кажем, че искате да изчистите гаража, да работите над новата си книга или над някоя бизнес идея. Само при мисълта да започнете, се чувствате толкова уморени, обезсърчени, изплашени или просто притеснени и така се опитвате да свърнете по най-краткия път към нещо, което ще ви накара да се почувствате добре.
Може да дремнете малко, или да прелистите стотина поста във Фейсбук или да измиете трите чинии в мивката.
За щастие решението идва от същото място, от което идва и проблемът: от главата ви. С малко усилие можете да промените мисленето си, за да олекотите негативните емоции, които ще освободят енергия у вас да се заемете със задачите.
Ето как да започнете:
Внимавайте за идеи айсберги – имате цял куп идеи за това как функционира светът и как трябва да функционира, които са се формирали в съзнанието ви докато сте били много млади. Те се наричат идеи айсберги и могат да бъдат проблемни, защото най-вероятно нямате представа как те влияят на мисленето ви.
Ето една подобна идея, обвързана с постиженията: Трябва да направя всичко перфектно. Ако вярвате, че нещата трябва да се развиват по определен начин, преди да предприемете някакво действие, то тогава просто ще продължите да протакате и отлагате и дори да не разберете, че този айсберг е потопил вашия кораб.
Опитайте това: когато се усетите, че започвате да отлагате, опитайте се да уловите мисълта, която се прокрадва зад кулисите на съзнанието и да си помислите: не мога повече да следвам това правило. То няма смисъл в живота ми, нито вече е толкова важно. Перфекционизмът не е самоцел.
Заменете негативните мисли с позитивни – айсбергите обикновено водят до мисловни модели, които могат да се окажат капани. Например, ако си мислите: този проект е прекалено труден, никога няма да се справя с него, вие само влошавате ситуацията и игнорирате възможните ползи.
Опитайте това: ключът тук е да признаете, че подобни мисли не са на 100% истинни и след това да ги замените с положителни, истински такива. Вземете „това е прекалено трудно“ и го заменете за „това е предизвикателство, но е постижимо и ползите, дори само да започна, си струват.“
Сменете рамката – ако поставите рамка на дадена задача, дори и такава, която наистина искате да свършите, тежка, трудна и болезнена и като цяло непоносима, то всичките положителни мисли на света няма да могат да ви накарат да я свършите. Така че трябва да промените не само начина, по който разсъждавате за себе си, но и това как мислите за самата задача.
Опитайте това: запитайте се: как вашият живот, кариера или връзка ще пострадат в резултат на вашата неактивност? Болката от това да направите нещо трудно сега избледнява в сравнение с болката от съжалението по-късно, ако дори не сте опитали. Припомнете си, че не всичко е заключено просто в това колко трудна е дадена задача – а по-скоро това да положите усилие за нещо, на което държите.
