Възможно ли е това да е краят на супербактериите?
25-годишна студентка откри начин за справяне с резистентните супербактерии, но без антибиотици.
Макар и новият метод да е тестван сега само лабораторно и върху мишки, но може да предложи потенциално решение срещу антибиотичната резистентност, като ситуацията се е усложнила дотолкова, че принуди ООН да обяви този проблем за фундаментална заплаха за общественото здраве.
Освен резистентния болничен стафилокок ареус, наскоро учените откриха, че гонореята може скоро да стане нечувствителна към сега съществуващите антибиотични средства.
Но Шу Лам, 25-годишна докторантка в Университета на Мелбърн в Австралия, е разработила полимер с форма на звезда, който унищожава 6 различни щамове супербактерии без антибиотици, като просто разкъсва техните клетъчни стени.
Всъщност полимерите се насочват към бактериите и ги унищожават по доста различни начини.
Един от начините е физическото разрушаване или разпадане на клетъчната стена на бактериите. Това генерира голям стрес за бактериите, предизвиквайки тяхното унищожение.
Изследването се определя от научната област като пробив, който може да промени лицето на съвременната медицина.
Но има още много време, преди полимерите с форма на звезда да започнат да се използват в медицинската практика.
Досега Лам е тествала полимерите върху 6 различни бактериални щама лабораторно, и по една супербактерия върху живи мишки.
Но при всички експерименти, полимерите са унищожавали бактериите, към които са били насочвани – и напред в поколенията нямало признаци за развитие на резистентност към тях.
Полимерите, наречени SNAPPs или структурно наноинженерни антибактериални пептидни полимери, които действат като директно атакуват, проникват и след това дестабилизират клетъчната мембрана на бактериите.
За разлика от антибиотиците, които тровят микробите, и също могат да засегнат здрави клетки в областта, в която действат, полимерът, проектиран от докторантката е толкова голям, че едва ли би могъл да засегне здравите клетки.
С този полимеризиран пептид става въпрос за разлика между мишка и слон. Толкова голяма пептидна молекула не може да проникне в здравите клетки.
Въпреки че резултатите са наистина положителни към момента, е твърде рано да се говори, че могат да се използват в медицинската практика, казва Сирил Бойер от Университета на Нов Южен Уелс в Австралия, който не е участвал в проучването.
Основното предимство е, че могат да унищожават бактериите, по-ефективно и селективно от други пептиди, но клиничното приложение все още е много далеч.
Но положителното в новия проект е, че докато останалите учени търсят нови антибиотици, Лам е открила съвсем различен подход. И може да ни вкара направо в света след антибактериалните препарати.
На това се надява и самата тя.
На младата жена ѝ се налагало още в 4 часа сутринта да влиза в лабораторията, за да се грижи за мишките и клетките, като желанието ѝ било да участва в изследване, което може да помогне за разрешаването на такъв фундаментален проблем, какъвто е надвисналата опасност от пълна неефективност на антибиотиците.
И докторантката наистина се надява, че полимерите, които се опитват да разработят биха могли да бъдат евентуалното решение.
Макар и критиците да кажат, че отново се прави опит да се извади сензация от абсолютно нищо. Самият факт, че става въпрос за различен подход за борба с нечувствителността на все повече бактерии към антибиотици, заслужава да се гласува доверие.
