Жестокото отношение в детска възраст оставя следа и на генетично ниво – жертвите на насилие са с по-къси теломери, крайните участъци на хромозомите, които могат да доведат до намаляване на продължителността на живота и сериозни проблеми със здравето.
До това заключение са достигнали учени от университетът Дюк, щата Северна Каролина. Тяхното проучване е било публикувано в списание „Molecular Psychiatry“.
Известно е, че дължината на теломерните участъци от ДНК служи като един вид брояч на деленето на клетките.
Колкото са по-къси те, толкова по-голям е броят деления, през които са преминали клетките – предшественици от момента на раждането.
Освен това предишни изследвания са установили връзката между стресът и скъсяването на теломерните участъци, а също и зависимост между дължината на теломерите и развитието на такива заболявания като диабет и старческо слабоумие.
Учените от университета Дюк използвали базовите данни, получени в резултат на провеждано дългогодишно проучване, което е насочено към определянето на степента на въздействие на генетичните фактори и тези на околната среда върху развитието на човека.
В изследването участвали 1100 британски двойки близнаци, чието наблюдение започнало от тяхното раждане.
Освен информацията за начина на хранене, образованието и доходите, учените направили анкета сред майките на близнаците за това дали децата им са били подлагани на различни форми на насилие – пряко физическо насилие, заплахи или сплашване навън или у дома.
Изследователите отделили една група от 236 деца, половината от които били подлагани на някаква форма на насилие.
Използвайки ДНК пробите, взети от тези деца, когато били на възраст 5 и съответно 10 години, учените с помощта на полимеразна верижна реакция измерили дължината на техните теломери, за да определят колко пъти се е осъществило самокопирането на този участък от гена. Било установено, че теломерите на децата, подлагани на насилие, били значително по-къси от на тези, които се радвали на нормално отношение.
Освен това била установена явна зависимост между количеството на негативните преживявания на детето и броят на скъсените крайни участъци на ДНК на клетките му.
Автори на проучването заключават, че децата жертви на насилие по-бързо стареят, повече боледуват във зряла възраст и продължителността на техния живот е възможно да е по-малка от на тези, които са се радвали на добро отношение в детската си възраст.
В същото време, учените обърнали внимание и на факта, че някои деца, които били подлагани на насилие до 5-годишна възраст, но не по-късно, към 10-тата година от живота им се наблюдавало леко удължаване на теломерите.
А при децата, подлагани на някои от формите на насилие между 5-тата и 10-тата си година, се наблюдава значително скъсяване на техните теломери.
Авторите на проучването предполагат, че, с оглед възможността да е допусната грешка при измерването, удължаването на теломерите е възможно да се дължи на положителните изменения в живота на децата.
Въпреки това, тъй като досега никога случаи на „прераждане“ на участъците от ДНК не са описвани, установеното удължаване на теломерите към 10-тата година от живота на децата буди съмнение у учените.
Екипът от учени от университетът Дюк възнамерява да продължи изследването и планира отново да направи измерване на теломерите на участниците в проучването, които сега са на 18-годишна възраст и да анализира как се изменила дължината на тези участъци от ДНК при вече изменените външни условия.
