Защо спортът е неестествено за човека занятие?
Настъпващата 2016-та година е богата на спортни събития – Олимпиадата в Бразилия, Европейското първенство по футбол…
Защо спортът е неестествено за човека занятие как психолозите подготвят спортистите за сериозни състезания, защо употребата на допинг е психологически неизгодна, а също и в какво се състоят особеностите на съвременната диагностика на атлетите, ще научите от настоящата статия.
Неотдавна се разрази допингов скандал с българските щангисти. Как това може да се отрази на психологическото състояние на спортистите?
Едва ли има спортист, дори и ако той приема допинг, да коментира тази тема с психолог… Фармакологичното обезпечаване в професионалния спорт е напълно правомерно, тъй като спортистите живеят в необичаен, неестествен за човека режим.
С голяма степен на сигурност може да се твърди, че спортът е еволюционно противоестествен, тъй като сме „програмирани“ от природата да намираме най-благоприятните условия, да се нахраним, да полегнем, за да пестим енергия, а не да я разходваме напразно.
Колосалните тренировъчни усилия и съответните физиологични изменения в организма на спортиста изискват компенсации.
Определени фармакологични препарати, хранителни добавки, витамини се използват за ускоряване на възстановяването и съхранение на спортното дълголетие.
Лошо е, ако такива вещества увреждат здравето или се отнасят към допинга. Забраните, свързани с него, са се появили с цел да се опази здравето на спортистите и за да не се постига победа на всяка цена.
И за спортиста с висока квалификация приемането на някакъв забранен препарат означава през цялото време да се намира под дамоклев меч. Във всеки един момент той може да бъде проверен, да се анулира резултатът му, да се дисквалифицира.
Постоянно да се живее с този риск, е психологически неизгодно състояние.
Как спортният психолог помага на спортистите да се възстановят след поражение?
Важно е да се разбере общата ситуация – не във всеки отбор има спортен психолог, най-често тази роля се изпълнява от треньора, който не облекчава проблемите в психологически план.
Второ, психолозите, които се опитват да се реализират в спорта, нямат съответната подготовка, което се отразява неблагоприятно на психологическото състояние на спортистите.
Има опасна тенденция, когато треньорът след неуспешен мач или турнир от уважение към спортистите, с най-добри намерения им предлага да забравят за загубата и да започнат подготовката на чисто.
Но най-важното е спортистите да се поучат и въз основа получения опит от поражението да коригират тренировъчния процес, а също и технико-тактическия план за игра на поредния турнир.
Ако тази работа не се свърши, то психологическите внушения на оптимизъм няма да свършат работа.
Спад на резултатите в екипа, както и неотклонния подем, е закономерен процес, имащ причина, предистория и динамика.
А криза може да се нарече, възникващото след серия поражения или критичен обем травми недоверие на екипа към треньорския състав.
И това недоверие започва да става забележимо към средата на сезона. Важно е да се мониторира състоянието на екипа, да се обсъждат причините за всяка получена травма, за всяка неуспешна изява и да се приемат „методически“ решения.
Така се сваля напрежението и взаимното недоверие в спортния колектив.
Накратко казано спортният психолог е задължително част от екипа на един успешен отбор и неговата роля не може да се замени от треньора.
