„Бог работи с нас, а не вместо нас.“ – изречение, което трябва да започне да става част от живота ни, колкото се може по-често.
Някакси хората са свикнали да очакват хубавите неща да им паднат от небето ей така, от само себе си и животът им магически да се подобрява, като в същото време не правят абсолютно нищо, за да постигнат този така желан ефект.
За жалост, много от нас не само че не полагат никакви усилия, за да се развиват и да се усъвършенстват, ами и се оплакват, че животът им не е в ред, не е както трябва, не е хубав, не си заслужава и т.н.
Защо наистина вината не е никога в другите, а винаги в нас?
На хората хич не ни харесва, когато нещата не се подреждат както ги искаме и това е нещо нормално. Но също така е нормално и да се запитаме какво не сме направили като хората, за да не се подредят както искаме. Нещо, което обаче принципно не правим.
Това, което в повечето случаи всъщност правим е да започнем да търсим виновник за всичко лошо, което ни се случва.
Това, което отказваме да разберем обаче е именно истинската причина за страданията ни и тежките моменти, през които понякога ни се налага да преминаваме – а именно самите нас, нашата същност и нашите действия. Защото всъщност ние сме си виновни за абсолютно всичко, което ни се случва, се е случвало и ще ни се случва в живота ни, независимо дали го осъзнаваме и дали сме готови да поемем отговорност за него.
Защото ние сме тези, които са в контрол на живота си и дали го сме избрали да приемем този факт и да се възползваме от него си е само и единствено наше решение.
Светът не е нито добър, нито лош – светът е такъв, какъвто го възприемаме и по-точно – какъвто ние сме избрали да го възприемем. И е изключително глупаво от наша страна да седнем и да започнем да губим време, обвинявайки всичко живо около нас за това, което ни се случва и за това, което представлява.
Когато обвиняваме някой за действията му, имащи някакъв негативен ефект върху нас, за това, че ни е наранил по някакъв начин или ни е накарал да се чувстваме зле не е всъщност правилно да обвиняваме него.
Правилно е да обвиняваме себе си.
Да обвиняваме него е равносилно на чиста проява на егоизъм. Замислете се – ние обвиняваме някой, че не е такъв, какъвто ни се иска да бъде. На нас. Обвиняваме го за това какъв е. Това е все едно някой да седне да се оплаква от това, което ние самите представляваме.
А ние сме си виновни, защото ние сме си позволили да се почувстваме зле, благодарение на този човек или на това събитие, което ни е повлияло по лош начин.
Защо няма смисъл да се оплакваме?
Това, което оплакванията ни носят е едниствено съжаление от останалите, което е възможно да предизвика и самосъжаление у нас самите, което пък от своя страна, може да ни накара да потънем в дълбока депресия и да разклати психиката ни.
Другият вариант е да ни сметнат за слаби хора, които не могат да се справят с живота си.
В оплакванията няма нищо полезно. В това да вземем живота си в ръце, обаче, има. И е добра идея да спрем да се влияем от другите по негативен начин, защото не те вредят на нас. Ние вредим на себе си. И колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-добре.
