Сред вашите познати навярно има хора, които винаги се стремят да бъдат в центъра на вниманието и се стараят да насочат всеки разговор към собствената си персона.
Не са готови да ви слушат, но могат с часове да говорят за себе си.
Какво е това? Нарцисизъм? Егоцентризъм? Тщеславие?
Не всичко е толкова просто.
Заглавието на тази статия най-вероятно ви напомня за някой от приятелите и познати?
А може би за няколко?
Проблемът не е в това, че имате някакво специфично обкръжение – просто този проблем в последно време става все по-разпространен.
Една от причините популярността на социалните мрежи, в които негласно е прието е да си мерим успехите и всячески да акцентираме върху своята индивидуалност.
Много хора пренасят визуалния стил на самопиар в обичайното общуване.
Но според психолога Саверио Томасела, тази причина – далеч не е единствената.
1. Проблеми с възпитанието
Хората, които говорят само за себе си, е по-лесно да бъдат заподозрени в егоцентризъм.
Но най-често това поведение възниква неосъзнато.
Този начин на общуване им се струва единствено правилен и възможен.
Неговите източници се крият в детството, когато родителите ежедневно са убеждавали детето, че е по-добро, по-умно, по-красиво и по-интересно от другите.
Разбира се, родителите го правят от най-добри намерения, желаят децата да пораснат като лидери или просто като хора без комплекси.
Но тези деца много бързо се учат да свеждат всеки разговор до своите проблеми и желания.
2. Бягство от емоции
Някои хора просто са неспособни да съчувстват – не умеят или не искат да съпреживяват.
И всеки път, когато се опитвате ги посветите в своите проблеми, да се посъветвате или просто да си излеете душата, те прехвърлят разговора към себе си.
Навикът през цялото време да говорим за собствения си живот, без да слушаме другите, е признак, че човекът е нарушил контакта със себе си и с околните.
Човек е толкова погълнат от своите чувства, желания или страхове и губи връзката с реалния свят и не отчита интересите на околните.
3. Спасение от самотата
Още една причина за такова поведение е страх да остане насаме със своите чувства.
Страхът от самота кара човек да напомня за себе си на околните.
Това му помага да се защити от обективната истина – всеки от нас е сам.
Прекалено откровеният събеседник сякаш опитва да се слее с другия човек, възприема го като свое продължение.
Затова в неговото общуване не съществува символична дистанция.
4. Трудно детство
Много често сме твърде откровени и словоохотливи са децата от неблагополучни семейства.
Ако детето расте в постоянен страх и не му стигат любов и внимание от родителите, у него не се формира психологическо пространство на личността.
Освен това възрастните елементарно не са могли да научат детето на мълчание и скромност.
5. Желание за скриване от настоящето
Театралните жестове, предварително обиграните монолози дават възможност за привличане на вниманието към себе си, това се обяснява като личностно разстройство.
Шокиращите заявления и радикалните възгледи служат за димна завеса, която скрива уязвимите места.
Но зад тази маска често стои въпроса, заслужавам ли любов и уважение?
6. Недостатък на внимание
Понякога концентрирането върху себе си е признак, че човек не получава достатъчно внимание.
Това най-често се проследява при хората в напреднала възраст, които доскучават на младежите с истории от своя живот.