Емоциите на човека са неизменна част от личността и психиката.
Това по какъв начин се изживяват оказват директно влияние върху поведението и настроението.
Смята се, че проявлението на негативните чувства – невинаги е уместно и правилно, особено ако до нас има други хора.
Това е причината човек да свиква да притиска яростта в себе си, гнева, разочарованието, досадата, обидата и възмущението.
Децата невинаги успяват да приглушат негативните чувства, защото не притежават достатъчна мярка за осъзнатост и чувство за вътрешен контрол.
Когато детето изпитва силни отрицателни чувства, то може да крещи, да плаче, да тропа с крака, да хвърля и чупи.
По данни на социологическите проучвания сред най-неприятните звуци за човека на първо място са детските крясъци и плач.
Възможно е поради тази причина много остро да осъжда от родителите и от околните.
Но ако накараме детето незабавно да прекрати истерията, това означава да проявим неуважение към неговите чувства.
Силните вълнения имат причина и по някакъв начин трябва да излязат навън.
Защо не трябва да учим децата да сдържат гнева си?
Как да ги научим да се ядосват правилно?
Децата е полезно да се ядосват
Да изпитваш негативни чувства, това е нормално, как да се радваш, да се смееш и да се чувстваш щастлив.
Защо родителите учат децата си да сдържат гняв или ярост?
• Това изглежда непривлекателно в очите на другите хора;
• Родителите се плашат от детската агресия или ярост и не знаят какво да правят;
• Смята се, че този, който се ядосва е лош, невъзпитан, невъздържан;
Какво се случва с децата?
Постоянното сдържане на чувствата води до това промяна на поведението на детето, и в неговата психика настъпват следните процеси:
• Детето вътрешно се обвинява, че се е ядосало или крещяло, от което в него се формира чувство за вина и като последствие мнение – „аз съм лош”;
• Децата свикват да сдържат силните негативни чувства и от това могат да изпитват постоянно мускулно напрежение;
Често започват да се проявяват и на физическо ниво – постоянно „сдържащите се деца има неестествена стойка, техните рамене са приповдигнати към главата”.
Ръцете им са свити в юмруци, трудно се отпускат във всяка една ситуация.
• Потиснатият гняв, крясък, плач води до агресия, насочена към себе си;
Когато децата си скубят косите, чоплят си раните, щипят се, драскат си с нокти кожата на ръцете.
• У детето може да се формира невроза – нарушава се поведението, съня, растежът се забавя, появяват се потръпвания на очите, главата и на раменете;
Изразяването на ярост и проявлението на агресия намаляват напрежението, помагат за справяне с тревожни мисли, водят до спокойствие.
Родителите – огледало на детските чувства
Родителите могат да научат децата да разбират и приемат това, което се случва с тях.
Когато детето се ядосва, крещи, плаче, в истерия е от гняв и обида, трябва:
• Да бъдем вътрешно спокойни, силни и невъзмутими;
• Да бъде на неговото ниво, да не надвисваме над него;
• Да го вземем на ръце или да го прегърнем, да установим контакт с очите;
По никакъв начин не трябва да опитваме насилствено да прекратим гневния изблик, напротив - изпускането на парата е от голяма полза за развитието на детската психика.
