Хората имаме невероятния навик да се пазим от всичко, което може потенциално да ни нарани или да ни попречи да бъдем щастливи, като всъщност сами си го просим, докато се пазим от това всичко.
Всеки си има страхове, които го ужасяват – било то да изгуби работата си, да остане без любов, да бъде финансово зависим или пък манипулиран или нещо съвсем различно, без значение.
Все пак думите „Защо точно на мен трябваше да ми се случи това?“ всички сме ги изричали и със сигурност, ги чуваме изключително често в живота си. Защото най-вероятно ни се е случило точно това, което ни е било страх да ни се случи. И следователно ние ужасени от това, имаме усещането, че земята под краката ни се се разклаща и губим всичко важно и ценно за нас.
Което е изключително грешно усещане, но все пак го получаваме.
Защо трябва да се научим да губим?
За да спре да ни е страх, най-кратко казано. Чувството на страх е изключително мъчително и със сигурност, не ни е приятно да го усещаме, без значение от какво то е провокирано.
А единственият начин това чувство да престане е именно да си позволим да изживеем това, което ни е най-много страх да изживеем.
Защо трябва да си позволим да изживеем страховете си?
Защото иначе живеем в тях, в преносен смисъл. Страхувайки се от нещо, ние тормозим нашето собствено съзнание и ум, без да има абсолютно никакъв смисъл, защото страхът ни, техническо погледнато не е реален. И според нас – не е реален, все още.
Живеейки в страховете си в ума ни и в мислите си, ние не си позволяваме да изпитаме хубавите страни на живота, защото ни е страх, че ще ги загубим.
Това е един непрекъснат кошмар, който ние сами си създаваме от притеснение и тревоги за нещо, което няма как да знаем ще се случи ли или няма да се случи. А го правим, за да бъдем подготвени за последствията от него.
Но всъщност, никога няма да можем да бъдем подготвени за последствията от каквото и да било.
Защо лошите неща не са нещо лошо?
Страх ни е от лошите неща, но трябва да разберем, че те не са нещо лошо. Лошите неща не са лоши сами по себе си, просто ние сме решили да ги възприемем като такива.
В момента, в който успеем да видим позитивното в негативното, успеем да извлечем ползите от дадена ситуация, в която на пръв поглед изглежда, че няма такива, ще спре да ни бъде страх от тази ситуация.
Напротив, ще я приветстваме, защото ще знаем, че тя е нужна, за да правим контраста – ако не съществуваха „лоши“ неща, то как ще знаем кои са „добри“?
Освен това не знаем кога едно нещо е непременно лошо. Защото другата алтернатива на даден момент може да ни се струва като по-добра, но истината е, че няма как да знаем дали наистина е такава.
И защото проблеми винаги ще има – винаги няма да сме напълно доволни от това, което ни се случва. Винаги ще смятаме, че ако се беше случило по друг начин щеше да бъде по-добре.
Но истината е, че никога не знаем дали това би било така. И никога не знаем какво печелим, когато губим.
