Познавате ли хора, които поглъщат полезна информация буквално с терабайти, но така и не постигат успех и положителни промени в живота си? Възможно е и вие да се сблъсквали със ситуации, когато знанията са били напълно достатъчни, но не сте се придвижвали напред.
Защо се случва така и как да победите книжната прокрастинация?
Сред хората, които се интересуват от самоусъвършенстване, рядко се срещат тесногръди и немислещи. В повечето случаи това са целеустремени и активни хора.
Как мислите, колко от тях биха изпълнили много елементарна задача, която отнема не повече от минута дневно, от статията или книгата за самоусъвършенстване, която сега четат или наскоро са прочели ?
Около 30%! Мислите ли, че всички опити за преминаване към практически действия, всички уговорки, увещания, заплахи и мотивация биха променили значително ситуацията? Всъщност се оказва, че изменението е незначително и ако го има изобщо.
Какво се случва с тези 70%? Тъй като са загубили много време, сили и пари за четене на книги, за посещение на тренинги, получили са сериозна информация, но животът им изобщо не се е променил, те се разочароват.
Не от себе си, а от книгата, статията, препоръките и от автора. Но какви са причините за това поведение?
Всъщност са няколко:
1. Невярната парадигма или знанието като цел
За съжаление, книжната прокрастинация израства на основата на съвременния култ за знания, насаждането на който започва още в училище, когато детето получава оценка за научения урок и… Това е всичко.
Не е важно какво то ще прави с тези знания, не е важно, дали ще му потрябват в живота, ще го направят ли по-добър или пък ще му помогнат да подобри живота на някого другиго, главното е да знае.
Знанието излиза като основна цел и този, който знае е достоен за уважение и за почит. Този подход създава неудовлетворени и посредствени личности.
Именно поради тази причина хората се хвалят с няколко висши образования, представят разни факти и надменно демонстрират в компания или в коментари в социалните мрежи или по различните сайтове своята ерудиция.
И по друг начин не желаят да реализират своите знания. Възможно е да не знаят как и дори не подозират, че може и да е друго.
Представете си помещение, пълно с всевъзможни инструменти, за покупката на които сте похарчили много пари и време, но които никога не сте използвали и няма да използвате.
Не прилича ли главата ви на подобен склад?
Знанията са ценни и полезни, ако се отнасяме към тях не като към цел, а като към инструмент за постигане на цел.
2. Вълшебното копче
Този проблем, както и първият, се основава на невярната представа за знанията. Но ако в първия случай стойността на знанията се надценява, то тук на тях им се приписват митични свойства, които по невероятен начин променят живота на човека и решават всички негови проблеми, дори без негово участие и усилия.
3. Повърхностно четене или четене заради сюжета
Това е още един навик, придобит от нас в детството и който ни пречи да получаваме практическа полза от практическите книги. От бебешка възраст ни разказват приказки, които, сами разбирате, имат много малко общо с реалността.
Пораствайки ние започваме да четем художествена литература, в която образите много приличат на реалните, но си остават измислица. Така си създаваме навик да не се отнасяме сериозно към това, което се съдържа в книгите.
