Защо е полезно да мечтаем?
1. Умствено развлечение
Размечтали сте се на важно съвещание?
Мислите си как ще си прекарате отпуската, докато детето разпалено споделя впечатленията си в училище?
Детайлно си се представяте късо подстригана, докато крайните срокове наближават?
Да ви успокоим – 96% от хората витаят в облаците минимум по веднъж на ден – без значение от обстановката, здравословното състояние и валутните курсове.
И в това няма нищо срамно. Точно обратното.
Според последните изследвания мечтите най-вероятно са признак на висок интелект.
Учените анализирали 112 души на ядрено-магнитен резонанс.
На доброволците било предложено 5 минути да гледат в неподвижна точка.
Впоследствие данните от ЯМР били съпоставени с резултатите от тестове за острота на ума.
Хората, които мечтаели по няколко пъти дневно, получили високи оценки на творческите и интелектуалните тестове.
При съпоставяне с данните от МРТ, изследователите заключили, че техният мозък работи по-ефективно.
Различните области на мозъка на мечтателите били по-добре синхронизирани в сравнение с на хората, които по-рядко се отдавали на фантазии.
Тази закономерност се превърнала в нещо като откритие, тъй като предходни изследвания свързвали блуждаенето на ума с ниска работоспособност, лошо настроение и психически разстройства.
Хората с развити умствени способности са способни умствено да блуждаят при решение на прости задачи, защото могат да си го позволят.
Техният мозък притежава допълнителна опция, и може да бъде по-ефективен в когнитивните процеси.
2. Тренировка на мозъка и разкриване на потенциала
Според австралийски учени мечтите са тежък труд, който ни помага да си спомним миналото и да си представим бъдещето.
Сложната форма на мислене влияе на мозъка, който на свой ред, постоянно създава нови невронни връзки в отговор на нова информация.
Условно мисленето може да се разграничи на 2 основни системи – аналитична, отговорна за вземане на решения и емоционална.
Когато човек използва ресурсите на някоя от системите, втората най-често не се използва – логиката рядко следва зова на сърцето, а творческият човек игнорира гласа на разума.
Мечтите помагат за установяване на връзка между двете полукълба, защото мислите започват свободно да се стичат от логико-аналитичната в емоционално-интуитивна плоскост.
Но не се задържат в някоя конкретна.
В процеса на блуждаене се създава единна картина от разнородни парченца информация.
Така се раждат нови идеи и се извършват открития.
3. Разширяване на работната памет
Това е способност на мозъка да съхранява, а след това в необходимия момент да извлича нужната информация, въпреки раздразващите фактори.
Например, когато си тръгвате от приятелка, и обещавате да ѝ се обадите, след като се приберете у дома.
Но по пътя се отбивате в магазина, обадил ви се е началникът, а у дома ви е посрещнало цялото семейство.
Разбира се, забравили сте да се обадите на приятелката, че сте се прибрали благополучно у дома.
Работната памет не е издържала на информационното претоварване.
Съвместно изследване на Университета на Уинконсин и Института за когнитивни науки Макс Планк съобщава, че ако сте упорит мечтател, то с вас най-вероятно това няма да се случи.
В хода на експериментите учените установили пряка връзка между мечтателността и големите обеми от работна памет.
Резултатите показват, че вида планиране, което често хората правят в ежедневието си – в автобуса, по пътя за работа, под душа – вероятно поддържа работната памет.
Мозъкът се опитва да отдели ресурс за най-насъщните проблеми.
