Алергията е страничен ефект от наличието на имунитет срещу заболявания при човека, установиха наскоро учени. Каква връзка съществува между прашеца на брезата и червеите-аскариди и защо без алергии човек би живял много по-лошо.
През последните няколко десетилетия честотата на възникване у хората на алергични реакции към най-разнообразни вещества стремително нараства. Алергията бива последвана не само от зачервяване на кожата, обрив, сърбеж или хрема, но може да доведе и до много по-сериозни последствия алергична астма или анафилатичен шок.
Алергиите възникват, тъй като имуноглобулини – специфичен клас сложни белтъци, които осигуряват функционирането на имунитета на организма, разпознават определен спектър от съдържащи се в растенията и храната белтъци.
Основна роля в този процес играе имуноглобулинът с название IgE. Учени предполагат, че този белтък се е появил у човека в хода на еволюцията за осигуряване на способността на организма да се съпротивлява с разпространени многоклетъчни паразити, предизвикващи инфекциозни заболявания.
Впрочем, при липса на опасност от страна на паразити тази част от имунната система може да стане свръхчувствителна към алергени и да ги атакува с удвоена сила. Този процес може да доведе до неконтролируема алергична реакция и да доведе до летален изход.
Група учени от Лондонския институт по хигиена и тропическа медицина си поставили за цел да установят защо, отговарящата за съпротивлението на паразити част от имунната система предизвиква алергична реакция, а също и да се разберат по какъв начин тя избира кои белтъци да атакува.
За да намерят отговори на тези въпроси, изследователите анализирали химическия състав на 2712 най-разпространени белтъци алергени. Оказало се, че около половината от тях влизат в десетката на най-разпространените, предизвикващи алергия семейство белтъци – голяма група еволюционно свързани белтъци, притежаващи сходна последователност от аминокиселини.
Впоследствие изследователите трябвало да разберат, че именно тази последователност ги прави забележими за имуноглобулините.
В резултат учените открили 206 области на антигенни детерминанти – части от белтъците, които принуждават имунната система да ги разпознава като чужди, а след това заели с търсенето на такива области от състава на протеините, отделяни от червеите-паразити /плоски червеи - хелминти и кръгли червеи нематоди/. Общо учените секвенирали 70 403 „паразитни“ белтъка.
За да се разбере какви именно са отделяните от червеите вещества остават в кръвта на заразените с тях хора, учените взели кръвни проби и плазма от 372-ма души на възраст от 6 до 40 години, живеещи в село на брега на езерото Виктория в Уганда. В изследването взели участие само хора, наличието на паразити в организма на които можело да се определи само чрез едно изследване на фецес.
В резултат на сравнението на състава на белтъците учените успели да установят, че 1387, отделяни от червеите белтъци съдържат участъци, аналогични на тези, които могат да се установят в състава на белтъците-алергени.
В частност изследователската група успяла да установи, че един от най-ярките случаи на сходство между паразитните белтъци и алергените е двойка протеини, открити в тялото на аскаридите, които паразитират у човека и в прашеца от дървото от вид бреза. Съставът на тези белтъци е еднакъв на 27%, което кара и имунната система да реагира на тях по сходен начин.
Въпреки това учените все още не са наясно как областта от антигенната детерминанта привлича имуноглобулините.
