Огледалото на икономическото чудо – така може да се характеризира системата на здравеопазване на Япония.
От феодалния строй – в 21-ви век
До Втората световна война Япония била сравнително бедна страна с на практика феодална система на организация на обществените отношения. На съответното ниво се намирало и здравеопазването – хиляди хора умирали от инфекциозни заболявания, особено от туберкулоза.
Промяната в съществуващото положение се свързва с това, което после било наречено японско икономическо чудо. При формирането на система на здравеопазване в началото на 60-те години на миналия век, акцентът бил поставен преди всичко върху превантивната медицина.
Властите започнали да образоват населението, организирали провеждането на медицински прегледи, ваксинация. През онези години държавата си поставила за задача да се предоставят медицински услуги на всеки, по всяко време и навсякъде с минимално заплащане за тях.
През 70-те години правителството се заело да увеличи броя на лекарите, а също и с усъвършенстването на системите на медицинско образование.
През 80-те години били проведени реформи, насочени към нарастване на дела на държавата във финансирането на социалните услуги, включително и на здравеопазването.
Това разширило възможностите на застрахователната медицина. Сега от системата на общественото здравеопазване е обхванато цялото население на страната.
По застраховка
Медицински застраховки японците получават чрез общината или от предприятието, където те работят. Купуването на полица директно от застраховател е невъзможно, тоест не е предвидена такава възможност. Общинската здравна застраховка не покрива напълно разходите за лечение.
Също така в нея не влиза и частичното заплащане на лекарствените средства. За покриването на всички разходи на японците им се налага да заплащат от собствения си джоб.
Аптеките в Япония са 2 вида – безрецептурни – такива се срещат в градовете на всяка крачка и с рецепта – тоест от тях се закупуват лекарствата изписани от лекар. Стойността на някои от тях се покрива от застраховката, поради това понякога медикаментите просто се дават от болницата или от прикрепената към нея аптека.
От старите хора не се пести
Най-голямото разходно перо в държавния бюджет на Япония – до 30%, е здравеопазването на старите хора.
Това се дължи на усложнената през последните десетилетия демографска ситуация – Япония заема първо място в света по продължителност на живота – 87 години и 80 години за мъжете, между впрочем Исландия е на 1-во място по този показател за силния пол – 81.2 години.
И старите хора стават все повече и повече, но публични средства не се жалят за тях. Пенсионната възраст в Япония е 65 години. Но дори и тези японци с минимална пенсия не биват оставяни да свързват 2-та края.
Покрай нея съществуват много други варианти за финансова подкрепа от държавата – така например, преди Нова година всички ветерани биват канени в общините и им бива предоставяна финансова помощ, организират им се екскурзии до термални извори, а също така и из страната и в чужбина.
На пенсионерите се осигурява безплатно пътуване по железопътната мрежа, не заплащат билетите в музеите, ползват се и с други привилегии. И медицинската застраховка за тях е безплатна.
Преминават без внос
В Токио има 3 висши учебни заведения с медицински специалности.
Изучаването на латински в тях не е задължително, тъй като рецептите се пишат на японски език.
Това не е изненадващо, ако се отчете фактът, че практически всички лекарства, които се отпускат са на местни производители – на фармацевтичния пазар в Япония присъстват само няколко чуждестранни фирми. При това местните лекарства струват с поне 10% по-евтино от вносните.
