Защо между порасналите братя и сестри може да възникне вражда?
Какви грешки във възпитанието вероятно са допуснали родителите?
Когато възникнат конфликти и ревност между децата, родителите се надяват, че рано или късно те ще престанат и ще се превърнат в подкрепа един за друг в бъдеще.
Но годините минават, а отношенията между порасналите братя и сестри остават хладни.
Какви грешки във възпитанието са предизвикали подобни отношения? Нека разберем.
1. Сравнения
Неволното сравнение на децата е характерно за всички родители, тъй като опитът с възпитанието на по-голямото дете влияе на отношението с по-малкото.
Но съвсем не е задължително да посочваме тези съображения на глас.
Независимо от сравненията и ситуациите, в които попада, „лошото“ дете ги интерпретира еднозначно.
То си мисли, че родителите не го обичат толкова колкото братът или сестрата.
Възможно е да поиска да стане по-добро, по-умно, по-силно и по-послушно и възпитателната цел ще бъде достигната.
Но емоционалната пропаст между брата или сестрата само ще се увеличава.
В зряла възраст те продължават своето съревнование.
Но на мястото на училищните оценки ще дойдат коли, апартаменти, длъжности или постижения на собствените деца.
Порасналите братя и сестри могат да поправят тази родителска грешка, ако в един прекрасен момент някой от тях просто прекрати конкуренцията.
2. Разпределение на ролите
Разделение на голямо и малко, умно и красиво вкарва детето в определена роля, която ще му се налага да играе цял живот, или да се бори активно с нея.
В основата на този възпитателски подход първоначално стои несправедливата идея за стабилност на едни или други качества на детето.
И се получава 6-годишното момче, което става на тази възраст по-големия брат, завинаги получава прозвището Големия.
А неговият по-малък брат си остава Малкия и след тази възраст.
Много родители не забелязват абсурдността на тази ситуация, помагайки материално на 30-годишното дете, докато по-големият брат трябвало сам да се издържа още от 18.
Всички наложени стереотипи ограничават развитието на детето или отнемат много сили време за тяхното опровержение.
Затова и родителите, и самите възрастни е важно да се научат оперативно да реагират на възникващите изменения.
3. Изолация
Някои родители в стремежа си да ограничат конфликтите или да намалят проявленията на ревност, се опитват да разделят децата.
Тогава едното от децата става мамино, другото татково, а третото бабино дете.
В крайна сметка наистина конфликтите стават по-малко, но децата растат в семейството не заедно, а просто едно до друго, съществувайки в различни светове.
Например, докато голямото дете е на училище, майката си играе с малкото.
Когато ученикът се връща у дома, малкото отива на разходка с бабата.
Удобството от разпределянето на функциите на възрастните крие опасност братята и сестрите да се изолират един от друг.
Но никога не е късно да се направи за намиране на общи интереси на братята и сестрите и да се помисли какво биха правили заедно.
4. Пълно равноправие
Тенденцията, която е противоположна на предходната, също е последвана от хладни отношения между братя и сестри.
В този случай родителите настояват винаги и всичко те да правят заедно, да си споделят играчки, да ядат храната поравно, а също и да се обличат еднакво.
Но децата се опитват да отстояват своето право да са индивидуалности, което охлажда отношенията между братя и сестри.
