Какво е височинна болест?
Височинна болест възниква, когато белите дробове не могат да извлекат достатъчно кислород от въздуха поради голямата надморска височина. Това предизвиква появата на определени оплаквания като главоболие, безапетитие, както и проблеми със съня.
Най-често състояние се наблюдава при хора, чиито бели дробове не са адаптирани към разредения въздух, изкачват за кратко време големи височини над 2450 метра над морската повърхност.
Леката форма на височинната болест е често срещана. Медицинските специалисти не са наясно кои хора са предразположени към това състояние. Без значение са полът и физическата издръжливост.
Височинната болест може да бъде и опасна. Трябва да бъдете внимателни и да вземете предпазни мерки, ако:
- Планирате ходене на места с голяма надморска височина или на къмпинг например в Рила или Пирин.
- Имате планове за екзотична екскурзия или пътуване в страни с голяма надморска височина като Перу, Еквадор или Непал.
Височинната болест се нарича още оста планинска болест.
От какво се причинява височинната болест?
Въздушният състав на височината се различава значително от този на морското равнище. На надморска височина атмосферното налягане намалява, което води до по-разреден въздух и по-малко кислородни молекули във въздуха.
Тази разлика е особено видима на височини над 2,500 метра (приблизително 8,000 фута) над морското равнище. Когато организмът се изложи на този нов околен въздух, той започва да реагира, за да се адаптира.
Белите дробове играят ключова роля в процеса на адаптация към височинната среда. Те са отговорни за обмяната на газове в лунгата и по-конкретно за приемането на кислород от въздуха и изпускането на въглероден диоксид от организма.
При изкачването на големи надморски височини, белите дробове започват да се сбират с кислород по-слабо, поради разредената среда. Този процес е първият стъпков симптом на височинната болест.
Симптомите на височинната болест варират от леки до тежки и могат да включват главоболие, гадене, гадене, замаян, затруднено дишане, умора и безсъние. В най-сериозните случаи, височинната болест може да доведе до оток на мозъка или лунгите, което може да бъде фатално.
Една от най-важните стратегии за предотвратяване на височинната болест е бавното и постепенно изкачване на височина. Това дава на организма повече време да се адаптира към разредения въздух.
Също така е важно да се избягва прекомерното физическо напрежение в началните фази на изкачването, тъй като това може да наложи допълнително напрежение върху организма.
В случай на развитие на симптоми на височинна болест, е важно да намалите височината или дори да се върнете на по-ниска надморска височина, където организмът може да получи по-достъпен кислород.
Понякога е необходимо и лекарско вмешателство, включително прилагането на сърдечно-съдови лекарства или хипербарична кислородна терапия.
Какви са симптомите?
- Главоболие, което обикновено е пулсиращо. То се усилва през нощта и сутрин при събуждане.
- Усещане за дразнене в стомаха и придружено с това гадене. Възможно е и повръщане.
- Засегнатия не се чувства добре при хранене;
- Усещане за слабост и ленивост. При по-тежки случаи засегнатият няма сила дори се храни, да се облича и въобще да прави нещо.
- Усещане за замайване;
- Чести събуждания през нощта и неспокоен сън.
Симптомите могат да бъдат и съвсем безобидно, но е възможно да бъдат и много сериозни дори опасни за живота. Те могат да възникнат веднага, след като се качите на голяма надморска височина или първоначално да бъдат съвсем леки и изобщо да не им обръщате внимание. Много хора съобщават, че острата планинска болест протича като тежък махмурлук.
Болестта може да засегне белите дробове и мозъка. Когато това се случаи характерните симптоми са объркване, невъзможност засегнатият да се движи в изправено положение – атаксия, усещане за слабост, както и посиняване или посивяване на ноктите и устните.
Лечение на височинна болест
Най-доброто лечение е да слезете на по-ниска височина. Но ако имате леки симптоми, можете да останете на тази височина и да позволите на белите ви дробове да се приспособят към нея.
Ако останете на голямата надморска височина, си почивайте. Може да се разхождате и да разглеждате района,но по-спокойно. Ограничавайте ходенето си и извършването на други дейности.
Пийте много вода, но в никакъв случай алкохол. Не отивайте на по-голяма надморска височина, докато симптомите ви не са изчезнали. Това може да отнеме от 12 часа до 3-4 дни.
За главоболието можете да приемате лекарства като ибупрофен, напроксен или парацетамол. Можете да използвате лекарства за потискане на гаденето и повръщането.
Някои лекари предписват ацетазоламид, което способства адаптацията на тялото към ниската на кислород във въздуха. Нифедипин и дексаметазон също се използват при височинна болест.
Слезте на по-малка надморска височина на 450 метра, ако имате по-изострени симптоми, които се повлияват от лекарствата и допълнителния прием на кислород.
В заключение, височинната болест е сериозно състояние, което може да засегне хора, които се изкачват на големи надморски височини.
Познанието за причините и симптомите на този проблем е от съществено значение, за да може излагането на височина да бъде сигурно и успешно.
Правилната подготовка, адаптация и бързо реагиране при поява на симптоми са ключови за справяне с височинната болест и запазването на здравето и безопасността при изкачвания на високи върхове.
