История на създаването на варфарина

Първообразът на този лекарствен препарат е открит през 30-те години на 20-ти век, когато учените се опитвали да открият веществото, предизвикващо при едрия рогат добитък хеморагична диатеза при употреба на изгнила сладка детелина, позната и като комунига.

Късметът се усмихнал на Карл Линк през 1936 г. той открил дикумаролът – продуктът, който се получава от окисление на кумарина. През 1948 г. било патентовано веществото Варфарин (WARFARIN).

Предполагало се, че варфаринът ще се използва като отрова за плъхове, защото се смятало, че полученото вещество притежава изключително токсични свойства.

Но опасните за здравето свойства на новото вещество не били потвърдени, а изследванията през 50-те години на 20-ти век предизвикали интереса на клиницистите. От тогава варфаринът е спасил хиляди животи.

Как варфаринът спасява животи?

Това вещество представлява антикоагулант, тоест нарушава способността на кръвта да се съсирва чрез инхибирането /потискането / на синтеза на витамин К в черния дроб. Това свойство на препарата осигурява предотвратяването на образуването на тромби при някои заболявания и състояния.

Показания за назначаването на варфарин

Способността на кръвта да се съсирва е защитна реакция на организма, чрез който не се допуска изтичането ѝ при порязвания и нараняване на кожните повърхности. Но в някои случаи този предпазен механизъм може да осакати и дори убие човека.

Това са някои от тези случаи:

• Механични протези на сърдечните клапани – дори и най-добрите клапани силно се различават от тъканите на организма и поради това, за да се предотврати формирането на тромби по клапаните е необходимо да се потиска способността на кръвта да се съсирва.

• Мерцателна аритмия – предсърдно мъждене или пълно нарушаване на сърдечния ритъм – дезорганизираното съкращаване на мускулните влакна на предсърдията увеличава риска от образуването на кръвни съсиреци в придатъка на лявото предсърдие.

• Венозни тромбози – възпалителни или невъзпалителни, повишават риска от тромбоемболитични усложнения, от които най-опасното е тромбоемболия на белодробната артерия.

• Тромбофилия – заболяване, характеризиращо се с повишено образуване на тромби.

Избор на подходяща доза варфарин и режим на прием

Преди започване на приема лекуващият лекар определя за всеки свой пациент неговото международното нормализирано съотношение /INR/. Този термин е важно да се запомни, защото контролът на дозите варфарин се осъществява по резултатите от този лабораторен показател.

Обикновено първоначално се предписват минимални дози от препарата и впоследствие се повишават дозите, ако е необходимо. Лекуващият лекар взема решение за необходимостта от увеличаване на приеманото количество от този антикоагулант, основавайки се нивото на INR.

Целевото ниво на този показател зависи от състоянието, което е довело до необходимостта от назначаването на варфарина. Например, при предсърдно мъжедене целевият диапазон на INR е между 2.0 – 3.0.

След достигане на целевото ниво на INR този показател се контролира веднъж месечно, ако няма необходимост това да се прави по-често. Има смисъл да се направи непланиран контрол на INR, ако започне да се приема варфарин от друг производител.

Какво е необходимо да знаят хората, приемащи варфарин?

Този антикоагулант взаимодейства, както с храната, така и лекарствените препарати, резултатът от това е намаляване или повишаване на коагулацията на кръвта.

И тъй като варфаринът инхибира синтезът на витамин К в черния дроб, то и храните, съдържащи големи количества от това хранително вещество, понижават ефективността на препарата, а това са следните храни:

• Зеле;
• Маруля;
• Краставица;
• Соя;
• Майонеза;
• Кафе;