Пломбиране на зъба - с това в повечето случаи завършва прегледът при зъболекаря.
На пръв поглед изглежда, че лечението е приключило и можем да забравим за зъбобола и прочие неприятности.
Но понякога се случва така, че пломбите падат.
Пациенти и зъболекари започват да търсят причините и обикновено такива се намират.
С проблема със стабилността на пломбите се занимават множество учени.
Те са търсели фактори, които могат да увеличат вероятността от отхвърляне.
И новите данни се оказват любопитни.
Как вредните навици и някои гени влияят на стабилността на пломбите?
Как зъболекарите пломбират зъбите?
Според повечето пациенти пломбирането в своето практическо изпълнение е една проста манипулация.
Но всъщност не всичко е толкова просто.
В хода на пломбирането зъболекарят създава допълнителни площадки за надеждна фиксация на пломбиращия материал.
До голяма степен от качествената обработка на кариозната кухина ще зависи стабилността на пломбите.
Не по-малко важно техническото изискване ще бъде качествената антисептична обработка на кухината, която изключва възникване на вторичен кариес.
Ако се остави увреденият от кариес дентин, без да се провежда качествената антисептична обработка, кариесът ще се върне.
И тогава, дори ако пломбата е устойчива, ще се наложи да я премахне и да проведе повторно лечение.
Повечето съвременни стоматологични материали „не обичат” влага, и ако почистената кариозна кухина е некачествено изсушена, попаднала е слюнка и частици кръв – устойчивостта на пломбата е под заплаха.
С цел избягване на тези грешки зъболекарите се стараят да изолират зъбите от слюнката, като използват кофердам или просто обвиват зъба с памучни ролка.
Само по себе си поставянето на пломбата е продължителен процес, свързан с поетапната подготовка на кариозната кухина, нейната обработка за по-добро сцепление на натуралните тъкани и на пломбиращия материал.
Също при използване на някои пломбиращи материали зъболекарите отчитат евентуалното разширяване на пломбиращия материал, което може да повлияе на надеждността и да предизвика развитие на усложнения – вторичен кариес.
Влияние на вредните навици върху стабилността на пломбите
Понякога открития се правят случайно, макар и първоначалната цел на изследването да е била напълно различна.
Ако говорим за медицина, това е случайното изобретяване на антибиотиците.
А зъболекарите случайно подаряват на жените възможността да имат дълги и красиви нокти и да използват гел-лакове.
Изследване, което било проведено от учени от Бразилия и САЩ, предполагало сравнение на 2 пломбиращи материала – амалгами и композити.
Металните пломби от амалгама се използват от зъболекарите повече от век, въпреки че не отговарят на естетичните изисквания, са на практика вечни – в буквалния смисъл на тази дума.
Зъбът около пломбата може да се разруши, но тя ще остане в кухината.
Въпреки тази устойчивост съществуват доста технически трудности при поставяне на подобни пломби и затова вече се предпочитат композитните материали.
Изследователите се обръщат към архива на университета по дентална медицина на щата Питсбърг, САЩ.
Учените се интересували от количеството пациенти, чиито пломби падали в рамките на 5 години след лечението.
Но установили и нещо друго, още по-интересно.
Хората с вредни навици - злоупотреба с алкохол, цигари, по-често се лишавали от поставените пломби, като падането ставало между 2 и 36 месеца.
Информацията за вредните навици в архива била доста пълна.
Например, станало ясно, че 10-15 изпушени цигари дневно повишават риска от падане на пломби 2-6 месеца след пломбирането.
