Какви събития от детството предизвикват възникването на тази травма и как това се отразява в зрялата възраст?
С какво може да ни помогне осъзнаването на проблема?
Мария е на 30, но се бои да остане вечер сама у дома.
Дори и да знае, че мъжът с колегите в бара и идва след няколко часа, не си намира място – изоставили са я, останала е сама в апартамента, на този свят.
Ако приятелите ѝ са отишли извън града и не са я поканили, тя преживява тежко тяхното предателство.
Ако колегите или началника критикуват работата или не забелязват предложените идеи, изпада в състояние на обида и безизходица.
Травмата на изоставения я преследва цял живот.
Има ли изход?
Защо възниква тази травма?
Травмата на изоставения най-често се появява в ранна детска възраст.
През първите години се залагат основите на отношенията със света.
Ако родителите не са осигурявали на детето базови психологически потребности – любов, безопасност, приемане.
Голяма е вероятността у израсналия в такова семейство човек да се прояви травмата на изоставения.
У човек се формират проблеми със самооценката, и той се връща в състоянието на никого ненужно, изоставено дете.
Този проблем възниква, ако детето се е наложило да преживее загуба, например, смърт или напускане на единия от родителите от семейството.
То не знае как да се справи с тази загуба.
И ако до него няма възрастен, който да помогне за преживяването на тежкото събитие, възниква травма на изоставения.
Ако детето се даде за възпитание на бабата, без да се обясни причината, чувството за ненужност и че са изоставили, ще го преследват дълги години, а може и цял живот.
Често се случва детето да живее с родителите, но те да са невнимателни към него.
Например, майката си играе с детето, но не престава да си пише по телефона с приятелка.
Впоследствие у човека се формират проблеми със самооценката и той се връща към състояние на никого ненужно, изоставено дете.
Да се говори за адекватна самооценка при такива хора е трудно.
Ако човек постоянно се намира в състояние на тревога и не знае какво означава да бъдеш приет и разбран, уникален и в същото време любим, ще му бъде трудно да се почувства уверено.
Как травмата на изоставения се отразява на връзките?
Канадският психолог Бурбо Лиз в книгата „Петте травми, които ни пречат да бъдем себе си“ отбелязва черти, по които външно може да се разпознае човек с такава травма:
• Изтеглено, лишено от тонус тяло;
• Слаби крака, изкривен гръб;
• Непропорционално дълги ръце;
Грижата за тялото и здравето не е на първо място.
Това се изразява в неприемане на собствените външни качества, допълва се с желание да се смалим, да се скрием.
Във връзка с тези типични заболявания са болките в гърба, астма, бронхити, диабет и депресия.
Защо възниква депресия?
Човек не осъзнава какво се случва с него и откъде са се появили толкова много страхове.
Може да създава добри приятелски и работни отношения, но в отношенията с партньора винаги възникват затруднения.
В такива връзки винаги като фон върви усещане за собствена нищожност и страх от загуба на партньора.
Това формира нездрав сценарий на отношения: човек започва да се мисли за жертва и е готов да търпи всякакви издевателства, за да не го изоставят.
Например, търпи изневери.
