Още пролетта експерти от цял предричаха, че пандемията ще се развива вълнообразно, леко ще отстъпи през летните месеци и ще се усили с настъпването на есента като сезонен грип.
Сега учените имат все повече съмнения относно това, че коронавирусът се подчинява на класическите закони на епидемиологията.
Защо COVID-19 не се подчинява на епидемиологията
Респираторните инфекции, към които се отнася COVID-19, са със сезонен характер, тъй като ниската температура способства за укрепване на защитната подобна на гел обвивка на вируса, която бързо изсъхва при горещо време.
Колкото по-здрава е обвивката, толкова по-живителен е вирусът. Както и грипът, така и коронавирусът се разпространява по въздушно-капков път и може да протича безсимптомно, затова и в началото на пандемията учените предполагали, че ще се развива по същия начин, както и испанският грип.
След като обаче показателите на заболеваемостта рязко нараснаха през летните месеци във всички страни, където бяха свалени ограниченията, стана ясно, че коронавирусът не е сезонна инфекция.
Време е вече да разберем, че вирусът не зависи от сезона. Най-вероятно пандемията ще има още една вълна, заяви наскоро представителят на СЗО Маргарет Харис.
Според изследователя на Института по околна среда на Принстън Рейчъл Бейкър, коронавирусът не зависи от сезона, тъй като това е нова инфекция, която едва започна да се разпространява сред населението.
Затова и решаващ фактор за спада на заболеваемостта е имунитетът, а не климатът или сезонът. Смята се, че топлото време ще започне да влияе на инфекцията едва когато голяма част от населението придобие колективен имунитет и стане по-устойчива на вируса.
Възможно е след 2-3 г. коронавирусът да се приспособи към класическата сезонна схема с пик на заболеваемостта през зимните месеци.
Да очакваме ли наесен нова вълна на COVID-19
През април директорът на Центъра за изследвания и политика в областта на инфекциозните заболявания прогнозира вълнообразно развитие на епидемията, като направи аналогия с испанския грип.
През пролетта всички очакваха пандемията да е на вълни със спадове и покачване на заболеваемостта, който няма да зависи от човешкото поведение, както се случва с грипните епидемии.
Сега обаче няма никакви доказателства, че заболеваемостта ще се понижава в зависимост от сезона. Това е повече като горски пожар, за който хората са като дървета, които обхваща.
Идеята за колективен имунитет също не е добре застъпена и беше отхвърлена още в началния етап на пандемията, когато държави като Великобритания и Швеция отказаха да въведат ограничителни мерки.
Великобритания бързо промени политиката и затвори почти всичко, но Швеция остана последователна в това отношение, но макар и последните данни да сочат за овладяване на епидемията, смъртността е доста по-голяма, отколкото в другите държави.
Трябваше ли да се предположи липсата на сезонност
Липсата на стандартната сезонност на COVID-19 може би трябваше да се предположи, тъй като Европа бе обхваната от епидемията твърде късно, когато пролетта беше на прага.
У нас първите случаи бяха през ранната пролет, според климатичните стандарти у нас, пролетни месеци са март, април и май, през който период бе първият разгар на епидемията и най-големият шок на повечето българи.
След това дойде спада около 24 май и в началото на юни, когато бяха проведени зрелостните изпити. За съжаление, положителните тенденции бяха прекъснати и през юни в страната започнаха да се появяват локални епидемични огнища, които бързо вдигнаха заразените до над 100 на ден.
Заявеното от премиера малко след голямото отваряне след Гергьовден ново затваряне при над 100 заразени в 3 последователни дни не бе изпълнено.
През юли пък в страната избухнаха протестите с искания за оставка на правителството, първоначално това доведе до скок на заразените в столицата, но краткотраен.
Напоследък се наблюдава спад на заразените, макар и протестите, които са в главно в Столична голяма община да продължават. Какво ли ни очаква през септември?
Всички прогнози са в насока към покачване на заразените, дори и от образователното министерство с тревога очакват покачване на установените случаи, след като бе решено учебната година да стартира присъствено.
Не е изключено вирусът да ни изненада и през септември или по-скоро вече в късната есен, когато започва и отоплителният сезон – края на октомври и началото на ноември да отстъпи място на традиционните вирусни инфекции и грип. Това обаче е само предположение, прогноза никой не може да даде.
