С какви приказни сюжети не трябва да бързаме да запознаем своето дете?
Помните, че всички деца лесно могат да бъдат наранени.
И тези приказни герои, които здраво са заседнали в човешката психика в детска възраст, ни съпровождат през целия ни живот.
Децата не се страхуват от тъмното, а се боят от това кой живее в тъмното.
А кой живее там? Разбира се, Баба Яга, магьосници, вещици, привидения и прочие митични герои, с които сме се запознали от приказките и разказите в детството ни.
Какви приказни сюжети не са препоръчителни за деца
1.Страшни приказки от вашето собствено детство
Спомнете си себе си в детството.
От какво сте се страхували най-много?
Пазете вашите деца от тези приказки и герои, които са ви плашили лично на тяхната възраст.
2.Нещо от нищото
Не следва да разказваме приказки на деца до 4 години, в които има непонятни същества, появяващи се буквално от въздуха.
Но най-важното е, че детето няма да може да си представи как може да победи това нещо.
3.Много тъжен финал
Малко хора биха оспорили великолепието на приказките на Ханс Кристиан Андерсен.
Неслучайно много хора ги препрочитат като възрастни.
Но не всички са подходящи за ранимата детска психика.
Помислете дали трябва да четем „Малката Русалка” в оригинална версия на ранимо дете?
И всички ние знаем колко тъжно завършва тази приказка – как Малката Русалка се хвърля в морето и се превръща в морска пяна.
По-добре обърнете внимание на по-позитивните произведения на Андерсен, например, „Новите дрехи на царя”, „Палечка”.
4.Жертвоготовност
Детето трябва да научи, че за да получи нещо трябва добре да се постарае.
Но да показваме или да му четем приказки, в които дори името на доброто и на любовта, трябва да жертваме себе си, не трябва.
Например, това се отнася за някои приказки на Оскар Уайлд „Щастливият принц”, „Славеят и розата”.
5.Човекоядство
Страх от смъртта се проявява при човека още в предучилищна възраст, а именно на 5-7 години.
Децата трудно адекватно възприемат всякаква информация, свързана с грубост, насилие, смърт.
Трябва да се дозират приказките, в които се извършва акт на канибализъм.
Такива приказки като „Девойката и човекоядците” могат да се отразят тежко на психиката на детето.
И особено ако детето не се чувства достатъчно добре защитено в семейството.
6.Философски приказки
Децата до 6 години нямат възможност да анализират и да си правят изводи.
А има немалко приказки, които изискват включване именно на тези зрели мисловни анализатори.
И едва ли на децата ще бъдат интересни, и най-важното полезни приказките, в които има много символи и скрити замисли.
Последните не са съвсем разбираеми и за възрастните.
7.Жестоката истина за живота
Децата рано или късно ще се запознаят с реалностите на живота.
Но това не означава, че истинският живот е изпълнен с превратностите на съдбата.
От гледна точка на психологията децата до 12 години изобщо не трябва да се сблъскват с проблемите на възрастните „лице в лице”.
Цялата реалност трябва да бъде филтрирана от родителите до нивото на разбиранията на детето.
Всичко с времето, мозъкът на детето не е подготвен физиологично за тези реалности и за тези истини и особено ако детето е доста впечатлително.