Всички ние поне веднъж в живота сме изпитвали ярост. Насочена към външен обект, се превръща в ненавист.
За нея отговарят различни когнитивни процеси, повечето от които произтичат от нашата потребност за самосъхранение. Какви са основните причини за ненавист и как да се преборите с тях?
1. Ненавист в отговор на ненавист
Обикновено не ни харесват хора, които не ни харесват, тоест не сме техен тип и изпитват неприязън към нас. Колкото повече, както ни изглежда, те ни ненавиждат, толкова повече ние ги ненавиждаме в отговор.
2. Конкуренция
Когато се състезаваме за нещо, нашите грешки може да са полза за конкурентите. В такива случаи за съхранение на собственото достойнство, прехвърляме вината върху другите.
Започваме да обвиняваме за своите неуспехи – реални или мними, тези, при които нещата вървят по-добре. Постепенно нашето разочарование преминава в ненавист.
3. Ние и те
Способността да различаваме приятелите от враговете винаги е била необходима за безопасност и оцеляване.
Нашите мисловни процеси са еволюирали, за да забелязваме по-бързо потенциалната опасност и по съответен начин да реагираме на нея.
Затова и постоянно внасяме информация за околните в собствения си справочник, където се съхраняват всички наши възгледи за различните хора и дори цели класове хора.
Обикновено отнасяме всички към една от категории – правилен или неправилен, добър или лош.
А тъй като повечето от нас по нищо особено не се различават, отликите са почти повърхностни, като например, расовата принадлежност или религиозните убеждения, които могат да се превърнат в сериозен източник на идентификация.
Всички ние на първо място се стремим да принадлежим към група.
Смятайки себе си за част от определена група, която според нас превъзхожда другите, ние сме по-малко предразположени към съчувствие на останалите групи.
4. От състрадание към ненавист
Смятаме себе си за отзивчиви, чувствителни и приветливи. Тъй като все пак изпитваме ненавист.
Проблемът е в това, че имаме ясно установено мнение за себе си и за своята правота.
И ако не можем да постигнем компромис, разбира се обвиняваме другата страна.
Нашата неспособност напълно да преценяваме ситуацията, а също и фактът, че винаги оправдаваме себе си, довеждат до мисълта, че проблемът не е в нас, а в околните. Подобни възгледи често разгарят ненавистта.
Освен това в подобни ситуации често смятаме себе си за жертва. А тези, които нарушават нашите права или ограничават свободата ни, ни изглеждат като заслужаващи наказание.
5. Влияние на предразсъдъците
Предразсъдъците по различен начин могат да влияят на нашите решения. Ето няколко примера – игнориране на достойнствата на другите – еднозначни ситуации няма, но когато се намираме във властта на ненавистта, нашето възприятие се изкривява до такава степен, че изобщо не виждаме в опонента никакви положителни качества. Така се залага невярна представа за човека, която после може коренно да се промени.
Вторият пример е стремеж да се харесаме – малко хора искат да ги ненавиждат. Общественото одобрение значително влияе на нашето поведение.
Как се проявява ненавистта?
Физическата и душевна болка очевидно са много ефективен стимул. Не искаме да страдаме, затова се стремим или да избягваме, или да унищожаваме врага. С други думи ненавистта е защитен механизъм против болка.
Как да се справим с ненавистта?
Един от начините е с продължителен тесен контакт с хора – особено ефективна е съвместната дейност, когато сътрудничите за постигане на общи цели или се обединявате против общ враг.
