Повече от 40% от хроничните заболявания при децата са следствие на преживян стрес и страхове. Какви детски фобии не трябва да се игнорират и какви техники помагат за преодоляването им?
Страхът е сигнал, който ни предупреждава за опасност, който понякога е полезен, но когато е ирационален започва да вреди.
Безопасен живот без емоция, каквато е страха, е невъзможна, тъй като именно той ни сдържа от безразсъдни и опасни постъпки. Когато виждаме, приближаваща към нас кола, ни хваща страх, и затова не си позволяваме да излезем на пътното платно. Но страхът има и обратна страна, която ни разрушава, и не позволява да извършваме важни постъпки и ни кара да се чувстваме некомфортно. Не можем да покажем какво можем в работата, защото се страхуваме от началника. Или не можем да караме кола, тъй като се боим от катастрофите по пътищата.
Именно с тази негативна страна на страха трябва да се борим, но нека първо изясним какво може да стане причина за детските страхове.
Причини за детски страхове
1. Етапи на съзряване
На 7 месеца детето бие тревога, заради дългото отсъствие на мама. До 3 години у детето се развива привързаност и доверие към родителите. И към тази възраст особено силно работят внушаваните страхове, а също и тези, предизвиквани от нещо неочаквано – силен звук или болка от инжекция.
2. Заплахи
Невинаги страховете възникват от самото израстване на детето. Понякога причините са родителските реакции. Невинаги умеем да се разбираме с децата и затова ни е по-лесно да ги заплашваме. Като родители не го забелязваме, но дори и най-смешните заплахи лишават детето от чувство за безопасност и спокойствие.
В резултат семейството престава да бъде крепост за него и то губи психологическа устойчивост.
3. Семейна обстановка
Скандалите и изясняването на отношенията водят до формиране на чувство за тревога и мнителен характер. В резултат при всеки външен дразнител у мнителното дете може да се формира дълбок страх.
Как да помогнем на детето да се справи със страховете?
1. Проявете разбиране
Важно е да покажем на детето, че разбираме неговите преживявания и сме готови винаги да дойдем на помощ.
Доверителният разговор и честен разказ как сами сте се преборили със страховете, помагат на детето да разбере, че неговата ситуация не е безизходна. Личният пример на родителите му позволява да се чувства в безопасност, да осъзнава, че не е само в своите чувства.
2. Споделяне на собствен опит
Разкажете на детето, че когато и вие сте били дете, сте сблъсквали със страхове, които в крайна сметка сте преодолели и сте станали по-храбри.
3. Променете убежденията
Децата често се страхуват от измислени образи, които възникват у тях заради невъзможност да си обяснят нещо ново и неразбираемо.
Така силният лай на едно куче може да формира страх от всички кучета по света.
За да се справи с тази фобия на детето, трябва да промените установилия се мисловен образ с позитивен.
4. Нарисувайте страха заедно с детето
На хартия нарисувайте всички плашещи образи, които детето често не може да осъзнае и да формулира с думи.
5. Определете страха в тялото на детето
Емоциите живеят не само в съзнанието, а винаги се отзовават с определени усещания в тялото. От тревога ни треперят ръцете или ни пари под лъжичката. Помолете детето да покаже на кое място сега у него се намира страха.
