Определянето на нивото на щастие е сложен и индивидуален въпрос, както и понятието за нещастие.
Темата за щастието е една от най-коментираните, а също и тази как да достигнем това състояние и да се задържим възможно най-дълго на него.
Но как да бъдем щастливи и да не изпускаме щастието нито за секунда.
Щастието е доста ефимерно понятие – всички знаят за него, понякога чувстват, но преминават само няколко мигновения и вече не сме убедени, че сме били щастливи.
Или си бил щастлив, но сравнение с какво или с кого?
Какво е общото, което ни кара да се чувстваме нещастни.
1. Общуване с хора, които са вечно недоволни от нещо
Човек е социално същество.
Не можем напълно да се отречем от другите хора и да живеем като отшелници, без да слушаме никого и нищо.
Тези, с които общуваме, имат голямо влияние върху нас.
Как можем да бъдем щастливи, ако хората наоколо постоянно ни говорят, че животът е нещо ужасно и в голяма степен несправедлив и жесток?
Тези събеседници е по-добре да се избягват и да се изключи този информационен шум.
Ако това е вътрешен глас, тогава ще се наложи сериозни да поработим над себе си.
2. Постоянни мисли за миналото и бъдещето
Правилото „тук и сега“ го знаят всички.
Съсредоточаването върху мислите за бъдещето или за миналото, губим усещане за момента, който се случва в най-важния момент и това е сега.
На практика винаги се съсредоточаваме върху нещо негативно, и много по-рядко си спомняме приятните моменти.
Обикновено това са мисли защо нещо не се е получило, защо са ни отказали, защо някой не е постъпил правилно, и какво изобщо би било правилно в този момент.
3. Сравнение на себе си и собствения си живот с този на другите
Другите имат винаги нещо по-добро от вас, дори и ако в останалите аспекти на живота може да бъде много по-лошо, отколкото при вас.
Изобщо, постоянното сравнение с някого – не е много добър навик.
Често започваме да се сравняваме с огромен брой хора, и у всеки намираме все нещо по-добро.
Но в крайна сметка самооценката ни се срива.
И ако това се повтаря достатъчно често, то загубата на приятели ни е гарантирана.
4. Фокусиране върху негативното
Не трябва да се ходи далеч.
Най-добре си е при баба или постойте на опашка, където има много пенсионери и лелки в предпенсионна възраст, които черпят информация от ТВ-предавания и радиото.
Но всички разговори се свеждат до това, че около нас постоянно крадат, убиват, уволняват от работа, а най-добрите приятели развалят семейства.
Следва стандартен монолог на тема преди 1989 г такова нямаше.
Но нормалните хора се отнасят към това спокойно, разбирайки, че това е част от живота.
Бабата пък живее с това всеки ден и това за нея е част от живота.
5. Зависимост от мнението на околните
Преди да направите нещо, винаги си мислите – а какво ще кажат околните?
Може би ви се струва, че сте в центъра на вниманието на някои хора.
И нарушаването на стандартните граници и поведение отключва механизъм на осъждане.
Постоянното обръщане назад и очакване за одобрителен поглед от околните – какво ще кажат, как ще реагират, явно пречи на личностното развитие.
