Много родители мечтаят тяхното дете да стане втори Айнщайн или Стив Джобс, за да изобрети лекарство срещу рак или начин за пътешествие из други планети.
Можем ли да помогнем на детето да се превърне в истински гений?
Нека първо да си изясним кого смятаме за гений.
Това е човек, изобретението на който променя съдбата на човечеството.
Талантът попада в целта, в която никой не може да попадне, геният – в целта, която никой не вижда.
И как да възпитаме този човек?
Природата на гениалността досега остава тайна, и никой още не е измислил рецепта как да отгледаме гений.
Родителите се опитват да започнат с развитието на детето още докато е пеленаче, записват го на различни курсове и занятия, избират добро училище и наемат частни учители.
Работи ли това, разбира се, че не.
Достатъчно е да си спомним, че повечето гении са расли далеч не в идеални условия.
Никой не е търсел за тях най-добрите учители, нито пък е създавал специални условия и не ги предпазвал от житейските несгоди.
1. Геният няма специалност
Тесните рамки пречат на креативното мислене.
За илюстрация на тази идея трябва да си припомним за древна Атина, първото в света огнище на гениалността.
В столицата на Древна Елада не е имало професионални политици, съдии и дори жреци.
Всички са могли да правят всичко. Войниците пишели стихове. Поетите ходели на война.
Да, професионализмът не бил достатъчен.
Но при елините този дилетански подход се оправдавал.
Към специализациите те се отнасяли с подозрение: тържествувал геният на простотата.
Уместно е да си спомним и за Леонардо Да Винчи, който бил едновременно изобретател, писател, скулптор, музикант, живописец.
2. Няма нужда от тишина
Свикнали сме да мислим, че великият ум може да работи само в абсолютната тишина на собствения си кабинет. Никой не трябва да му пречи.
Но изследователи от университета на Британска Колумбия и Вирджиния доказали, че лекият фонов шум – до 70 децибела, подпомага нестандартното мислене.
Така че ако имате нужда от креативно решение, опитайте да работите в кафето или на скамейката в парка.
И научете детето да си пише домашните, например, на включен телевизор.
3. Много продуктивност
Буквално пращят от идеи – но далеч не всички са съдбоносни.
Едно откритие се предшества от няколко напълно безполезни изобретения или погрешни хипотези.
Но гениите не се боят от грешки. Неуморими са в своето творчество.
И понякога най-важното откритие се прави случайно, в процеса на работа над нещо съвършено друго.
Така че не се страхувайте да предлагате нови решения и да учите детето да работи не само над резултата, но и над количеството.
4. Гениални мисли идват наум и по време на разходка
Фридрих Нищше си наема къща в покрайнините на града – специално по-често да ходи там пеша.
Според него всичките му гениални мисли идват наум по време на ходене. Жан-Жак Русо обикаля пеша почти цяла Европа.
Да ходи обожавал и Имануел Кант.
Психолози от Станфорд провеждат експеримент, за да докажат положителното влияние на ходенето върху способността да мислим креативно.
И се установило, че мисленето става спонтанно и свободно по време на ходене.
Положителният ефект се дължи не на смяната на обстановката, а на самия факт на придвижването.
Дори и бягащата пътека е подходяща за тази цел.
От 5 до 16 минути с напълно достатъчни за стимулиране на креативността.
