„Максимум 2 години и половина”, казвали лекарите, а той живял още 50 години.
Загубил възможност да говори, той общувал с околните с помощта на компютър.
Напълно обездвижен, той направил полет в безтегловността.
Написал няколко десетки книги, занимавал се с наука, преподавал.
На 14 март 2018 г. Стивън Хокинг остана във вечността като физик теоретик, преобърнал нашите представи за структура и произхода на Вселената.
Дори и никога да не сте чували какво е квантова космология, не сте интересували от теорията на черните дупки и не сте държали в ръце книгата „Кратка история на времето”, навярно знаете кой е Стивън Хокинг.
Това е ученият в инвалидното кресло, със синтезатор на гласа.
Всички ние е имало и все още има на какво да се поучим от него.
И не става въпрос само за физиката.
Никога не се предавайте
През 1963 г. на 20-годишния Хокинг била поставена диагноза амиотрофична латерална склероза.
Както е известно, това е рядко, неизлечимо заболяване, от което страдат двигателните неврони, което води и до парализа и атрофия на мускулите.
Болестта прогресирала: първо ученият се придвижвал с бастун, през 1967 г. се наложило да премине на патерици, а скоро след това сяда и на инвалиден стол.
През 1985 г. след пневмония и няколко операции Хокинг напълно загубва способност да говори.
Но ученият не се превръща в заложник на болестта и дори намира предимства.
Физическото състояние може и да не му помагало в работата, но му позволявало да се концентрира върху изследванията, да избягва лекции и скучни конференции.
АЛС не възпрепятства Хокинг да се ожени и то два пъти, вторият път за своята медицинска сестра, да стане баща 3 пъти, да води научно-популярни програми и дори да лети в безтегловност – на Boeing 727.
Не търсете заплаха отвън
Хокинг не вярвал, че сме сами във Вселената, от математична гледна точка това е малко вероятно.
Друг е въпросът какви са тези извънземни форми на живот, и как биха се отнесли към хората, ако се срещнем с тях.
Впрочем, ученият вижда опасност не в Космоса, а в самите хора.
Най-сложният проблем, с който се налага да се сблъска човечеството, това са нашите агресивни инстинкти.
Тези инстинкти са били необходими за оцеляване и са били отпечатани в нашите глави на ниво генетичен код.
Сега, с всичко това ядрено оръжие, което имаме, вече не можем да чакаме кога еволюцията ще ни избави от нашите инстинкти.
За това с физика са солидарни много психолози, изследователи, религиозни дейци, писатели, художници.
Но какво може да се противопостави на агресията?
Хокинг бил убеден, че състраданието е възможно, защото именно съчувствието, вниманието и грижата са помагали на околните да оцеляват.
Мислете нестандартно
Сблъсъкът с астероид, взрив на гама-лъчи на свръхнова звезда, кардинална промяна на климата.
Катастрофа, застрашаваща Земята е неизбежна, смятал Хокинг, и то в близките няколко стотин години.
Но това не е повод да слагаме кръст на цивилизацията.
Човешката раса няма смисъл да държи всички яйца в една кошница – на една планета.
Нашият единствен шанс за дългосрочно оцеляване е да усвоим космоса.
Колонизацията на другите планети – това вече не е научна фантастика, това може да се стане научен факт съвсем скоро.
Ученият искрено вярвал в тази възможност и виждал в нея нашето спасение.