Децата са малки хора с големи ресурси.
Когато родителите ги гледат и не могат да си обяснят, откъде имат толкова сили, за да са постоянно бодри и активни.
Психолозите дават няколко варианта на отговор на този въпрос.
Първият от тях е, че съзнанието на детето е чисто, ясно, изпълнено със сили, необременено с проблеми, които отнемат на възрастните много енергия.
Това е причината те да не са толкова жизнени колкото децата.
Вторият отговор е ясен ум на детето и неговата способност да живее „тук и сега“.
Децата, когато си взаимодействат едно с друго, си играят, радват се, тъжат, съзнанието им е в настоящия момент.
Не страдат заради вчерашни неуспехи, като това им дава възможност да пазят сили за нови победи.
И накрая, третият вариант децата са жизнерадостни и упорити.
Причината за това е липсата на житейски опит, който би могъл да нарани толкова силно, че да им отнеме сили и желание да се движат, да общуват, да се развиват.
Тази информация е вярна по отношение на децата, които нямат сериозни психологически травми и други здравословни проблеми.
В зависимост от интензивността на отрицателния опит, децата също както и възрастните, е възможно да са предразположени към психични нарушения.
Възможно е те да се проявяват като проблеми със съня, апетита, общуване, говорене, възникване на психосоматични заболявания.
В тази статия ще стане въпрос на какво децата биха могли да научат родителите?
1. Децата бързо забравят лошото
Когато възрастните се чувстват обидени, те дълго да преживяват заради отрицателни чувства и емоции.
Обидени не можем да живеем и работим спокойно, обидата ни лишава от радост и сън, помрачава всеки изживян ден.
Понякога хората толкова силно преживяват душевната болка, че дори водят вътрешен диалог с този, който ги е обидил. Когато никой не чува, говори всичко, което мисли, защитава себе си и своите права.
2. Умеят да изразяват емоциите си
Още едно важно качество на децата, на което възрастните трябва да се научат.
Негативните емоции винаги трябва да намират външен израз.
Родителите извършват престъпление спрямо себе си, когато избягват да проявяват гняв, болка, ръководят се от това какво не е прието да се прави.
Децата в този случай са по-мъдри – те крещят и плащат, когато им е болно, протестират, отстояват своето мнение, когато забележат несправедливост.
Подобно поведение им позволява да изпускат отрицателните емоции навън.
Така освобождават място в съзнанието за нови открития и добро настроение.
3. Децата умеят да си намират занимание
Още едно важно качество за родителите, особено, когато не знаят с какво биха искали да се заемат.
Обикновено възрастните са в такова състояние, когато нещо ги тревожи или не ги радва.
Децата, за разлика от възрастните, винаги знаят какво искат.
Малките чуват много добре своите потребности, желания на тялото и на съзнанието.
Техният мозък е винаги готов да усвоява нови знания, изпитват жажда за нови открития, защото разбират, че на света има толкова много непознато и неизвестно.
Възрастните често живеят, като си мислят, че всичко вече им е известно, и напълно напразно.
Родителите трябва да усвоят навика от децата си да правят инвентаризация на собствените си знания, за да разберат на какво биха могли да се научат още и какво могат да усвоят.
Трябва да са наясно със собствените си потребности.
