Психолози предупреждават, че тези психологически наказания се отразяват неблагоприятно на цялото бъдеще на детето.
Какви наказания представляват сериозна заплаха за детската психика, ще ви разкажем с настоящата статия?
Уморените и раздразнени родители рядко се замислят как може и как не трябва да наказват провинилите се деца.
Единственият принцип, към който се придържат е, че не трябва да прилагат физическо насилие.
Обикновено постъпват така както някога са правили техните родители – за лошо поведение мама и татко наказват по навик.
Най-често мотив за родителските наказания е все пак желанието да възпитат добър човек.
Съвременните родители продължават да използват забранени психологически методи за наказание.
1. Игнориране
Не забелязват детето, не говорят с него, не отговарят на неговите въпроси и молби.
Това е много силно оръжие в борбата за собствена правота, което се прилага върху най-близките.
Към тези, които са най-уязвими към нашето невнимание.
Такива родители смятат, че виновната страна няма право на обяснение и обсъждане, всички спорове са просто безсмислени.
А детето често не разбира какво лошо е направил.
Наказанието на детето с мълчание е много удобно.
Не трябва да губим време и вътрешни сили в търсене на обяснения и аргументи.
Най-вероятно аргументите са предостатъчно, но нямаме желание да го обясняваме още веднъж.
„Колко да говоря още“ – крещят в този случай родителите и млъкват за дълго.
Но най-често дълбоката причина за наказанията и игнорирането се крие в това, че родителите просто се обиждат на своите деца и сами се превръщат в малко обидено дете.
А възрастният човек винаги има опит – по-лесно намира път към възстановяване на отношенията, докато децата едва сега го придобиват.
И често за да разбере какво всъщност може и какво не трябва, детето опитва границите на здравината на границите на поведение, установени от родителите.
Мълчанието на възрастните не дава на детето възможност да осмисли границите на поведението, установени от родителите, да направи изводи за себе си.
Игнорирането въздейства на емоционалното състояние на детето и свидетелства за родителско емоционално отхвърляне.
2. Крещене
Много родители искрено вярват, че най-ефективният начин да предадат нужната информация на детето е да му се разкрещят.
И според тях колкото по-силен е звукът, толкова по-бърз ще е резултатът.
Животът ни е преизпълнен със стрес и често към края на деня се натрупва раздразнение и умора от работата.
А крясъците разтоварват от натрупаните негативни емоции.
Не можем да си позволим да избухнем на началника, на уважаваните от нас хора и на възрастните роднини.
На собствените деца, които са беззащитни и нищо не могат да ни направят, може.
Звуковият натиск върху детето задължително ще се прояви в неговото поведение с околните, то става раздразнително, страхливо, затворено.
Но в отношенията с по-слабите е деспотично и агресивно.
3. Обиди
За съжаление, някои родители могат да са много груби и да не си подбират изразите, когато бъдат засегнати от детските постъпки:
„Водата ли разля отново, нищо не става от тебе“, „Окаляла си се като прасе“, „Погледни се, приличаш на маймуна! Няма да се научиш как да се държиш!“
Същността на тези наказания се свежда до доминирането над по-слаб човек.
Най-често, за да постигнат „правилно“ поведение от детето. Дали сработва?
Този подход най-често сработва, но най-често с цената на много жертви.
