Невербалната комуникация оказва огромно влияние върху различни сфери на нашия живот, включително и в работата.

Затова е важно да се знае какво предаваме през този комуникационен канал и как можем да го използваме за изграждане на кариера и създаване на добри отношения с колегите.

Нашите пози, мимика и интонации постоянно съобщават нещо на околните, включително и на тези, с които се взаимодействаме по работни въпроси.

Специалисти от университета в Отава, Канада, посветени на невербалната комуникация в работата, и ги обединили в голям обзор. В резултат учените отделили 5 основни функции на невербалното поведение в работната обстановка.

1. Проявление на личността

Езикът на тялото, мимиката и гласът дават на хората представа за това какво всъщност ние представляваме. Лишавайки колегите от тази информация, рискуваме да си създадем невярно впечатление.

Човек, който не изпраща никакви невербални сигнали, може да бъде възприет от околните като строг или незаинтересован от работата.

Това не означава, че още при първата среща с работодателя трябва да му покажете целия спектър от своите невербални възможности.

За положителна оценка е достатъчно малко да се проявите. Така например, по време на интервюто можете да използвате кратко ръкостискане, усмивка, зрителен контакт и кимане с главата.

Умереното количество жестове за повишаване на изразителността на речта също е уместно.
Между впрочем, установено е, че по време на интервю невербалните сигнали за особено важни за жените.

В този случай здраво ръкостискане може да направи добро впечатление, отколкото дългият и подробен разказ за отминалите заслуги.

 

2. Демонстрация на власт

Невербалните сигнали представят информация за социалната йерархия в една или друга обстановка, особено на работното място, където има вертикален аспект на взаимоотношенията.

Властта се демонстрира чрез съответните пози. Често действа следният принцип – колкото повече пространство заема човек, например, когато е с разтворени крака, толкова по-уверен и силен изглежда.

Силата също се проявява в това човек да контролира или прекъсва разговора, също и да използва зрителен контакт, да използва настъпателна интонация и сериозно изражение на лицето.

Същевременно жените, които демонстрират агресия или видимо са сърдити, могат да оценяват от околните по-негативно, отколкото мъжете.

Що се отнася до разликите в културите, то изследователите са единни в мнението си – повечето от властните сигнали се интерпретират от зрителите на различните страни еднакво.

Макар и да съществуват и изключения. Например, ако в Америка човек си качи краката на бюрото, се приема за шеф, в Япония – като чист невежа.

3. Мотивация на хората

Да се влияе на хората може не само чрез демонстрация на власт. Ефективното лидерство може да се основава и на харизма. Харизматичният лидер е способен да усилва своите думи с проявление на ентусиазъм и страст.

За тази цел трябва да се задържа зрителният контакт с аудиторията – и погледът не трябва да бъде втренчен, в противен случай ще бъде оценен като агресия.

Също така е необходимо да се говори немонотонно и уверено, а също и да се демонстрира собственото увлечение, за това което се говори, чрез мимики и жестове.

Друг важен компонент на харизмата – е умението да се постига благоразположението на слушателите, буквално да бъдат заразявани с идеи.

В този случай е необходимо да се съхрани откритата поза, да се проявява заинтересованост към околните и да се използва провереният с времето прийом – усмивката.