В опитите за мотивиране на детето да постъпи така както трябва родителите прибягват до най-разнообразни методи.
Едни водят началото си от детството на родителите – мен така са ме възпитавали, и като цяло резултатът е добър, това означава, че методът работи.
Други се появяват от безизходица, в опит да се намери вълшебното копче: след натискането му у дома се въдворява ред, а в дневника само петици.
3-ти израстват от най-модерните методики на бонуси, мотивация, ранно възпитание на финансова отговорност и корпоративна система в семейството.
Какви методи изобщо не работят с деца, от какво трябва да се откажем?
Какво да използваме в ограничено количество и само в описаните ситуации?
1. Физически наказания
Колко пъти вече се повтаря, че е вредно да се бият деца.
Това увеличава количеството асоциални постъпки – вместо 6-ци в дневника първо започват малките, а след това и големите хулиганства.
Но според статистиката 2/3 от родителите в България посягат на децата си.
Най-често в състояние на афект, за да привлекат внимание към сериозността на проблема, по-рядко – обмислено, с избор на предмета на наказание и брой удари.
Помага ли?
Не, биенето, по какъвто и да е начин, не работи като метод за мотивация.
В съвременното общество комуникативните навици са гаранция за успех.
Емоционалният интелект, умението да се разбират другите са важни в на практика всяка професия.
А именно тези качества у децата, които се възпитават с побоища, не се развиват.
Да обичаш, да съчувстваш и да се опитваш да разбереш този, който те бие, е невъзможно.
Именно затова тези, които практикуват физически наказания, са принудени постоянно да увеличават интензивността на въздействието на детето.
2. Емоционален шантаж
Това е познато и на деца, и на родители: методът на емоционален шантаж често се използва и в съпружеските отношения.
Работи ли?
Жертвите могат да оценят по себе си: не, мотивация да се направи това, което иска шантажистът няма.
Но понякога човек се принуждава да направи това, което иска той.
Как изглежда емоционалният шантаж?
В крайни случаи: „Няма да те обичам повече, ако не направиш…“, по-често „Докато не направиш това, аз повече с теб няма да говоря“.
Работи в самото начало на използване на методиката, детето се плаши и започва да изпълнява това, което иска възрастния.
След известно време желанието за разговори и за получаване на емоционални бонуси от шантажиста изчезва.
Още един вариант: „много рано искате да ме уморите“.
Работи ли?
Обикновено да – виновните деца усилено изобразяват активност при изпълнение на домашните, прибират се у дома на време, спират да се срещат с нежелани компании- когато това може да се забележи.
И се стараят да напуснат родителския дом, колкото се може по-рано.
Да живееш с хора, от които се страхуваш и на които си постоянно виновен за всичко, е крайно некомфортно.
3. Донесеш ли двойка – никакъв лагер
Заплахата от лишаване от нещо желано, заради лоши оценки, е направо разрушителна.
А често и такова наказание е крайно несправедливо.
Системата на училищните оценки е крайно непредсказуема, и трябва да полагаш големи усилия, за да следваш изискванията на всеки педагог отделно и на предписанията като цяло.
Освен това да повлияеш на личните предпочитания на всеки учител не е по силите на всяко дете.
