Ежедневният ни живот често представлява едно и също – дори и да не правим съвсем едни и същи неща, дори и да се стремим да разнообразяваме, не особено често всъщност ни остава възможност да живеем точно така както би ни се искало. Да излезем извън рутината и да направим нещо ново.
Свикнали сме с навиците си, свикнали сме с живота си, с хората в него и с това, което нормално правим. Тук не става въпрос за разнообразието тип - днес ще ходя на кафе, утре на наргиле, а в други ден на фитнес, вместо всеки ден само на кафе – не, тук става въпрос за разнообразието тип „Никога не съм правил това. Ще го направя днес. Никога не съм правил онова. Ще го направя утре.“
Сякаш нямаме възможността да си позволим нещо подобно. Сякаш нямаме времето да правим нови неща.
Хората сме същества на навиците – харесва ли ни или не и колкото и някои от нас да го отричаме, няма как да не робуваме на навиците си малко или много. А понякога навиците ни не са толкова добри, за здравословното ни състояние, било то на физическо или на психическо ниво или и на двете.
И сме свикнали да живеем според нашите вярвания и да се стремим да ги проповядваме на другите, сякаш неразбирайки, че те също си имат свои вярвания, които те съо се стремят да проповядват.
И в океана от вярвания, от идеи, от илюзии и какво ли още не, често можем да се загубим и да попаднем в заблуди.
И ние сме свикнали да живеем в заблуди. И дори може да се каже, че ни харесва на моменти. И има заблуди, в чийто капан всички от нас са попадали и дори още са. И едва ли някога ще спрем да попадаме в заблуди.
Но това са неща, сякаш заблуди за другите, само не и за нас. Но всъщност имат ефект точно върху всички нас.
1. Заблудата „Знам какво е добро за мен.“
Рядко наистина знаем какво е добро за нас. Заблудата „Знам какво е добро за мен. Знам как аз ще съм щастлив.“ е много жестока, особено на моменти. Защото понякога да получиш това, което искаш или по-скоро смяташ, че искаш, не е наистина това, което ти трябва. Не е това, което ще ти донесе щастие.
Или поне непълно такова. Или ще ти донесе по-скоро фалшиво щастие – неискрено, неистинско. И ще си кажеш: „Това ли е щастието? Така ли трябва да се чувствам, когато съм щастлив?“. Може би не. Може би понякога не знаем наистина какво би ни направило щастливи.
2. Заблудата „Щом всички го смятат, значи е истина.“
Хората обичаме да се движим вкупом, като стадо овце. И в повечето случаи сме свикнали да оставяме обществото да ни каже какво да чувстваме. Избираме да се доверим на другите, да живеем по изградените стереотипи за „добро“ и „лошо“, без дори да ги излагаме на съмнение.
3. Заблудата „Не правя нищо с живота си.“
Хората сме често обсебени от идеята да оставим нещо след себе си. Сякаш иначе ако не го направим, не сме живели. И унесени в тази заблуда, забравяме всъщност да живеем. Забравяме, че самото ни съществуване е достатъчно смислено.
Забравяме, че това което сме оказва влияние на хората около нас, без да правим абсолютно нищо. И е по-добре да се съсредоточим върху това какво влияние оказваме, вместо да си втълпяваме, че не го правим.
Защото го правим, дори върху непознати. Без дори да знаем. И ще продължаваме да го правим – искаме или не искаме.
