Да се „сдобиете“ с инфекция по време на операция или някакво друго изследване – такова развитие на събитията не е желателнонито от вашия лекар, нито от самите вас. Независимо от това случаите на заразяване след посещение или престой в болница са сравнително чести.
Какви мерки е необходимо да бъдат вземани, за да се намали риска от заразяване на пациентите, когато те посещават или престояват в болнично заведение?
На този въпрос била посветена неотдавна, проведена в руската столица Москва, научно-практическа конференция на тема „Профилактика и борба с инфекции, свързани с оказана медицинска помощ“. Неин организатор беше компанията ASP – част от корпорацията Johnson&Johnson.
Проблемът не е само наш
Инфекциите, свързани с оказването на медицинска помощ утежняват протичането на основното заболяване, затрудняват поставянето на правилната диагноза, влошават прогнозата и изхода от клиничното състояние. А това създава необходимост от колосални допълнителни финансови разходи.
Българските лекари съобщават, че проблемът с болничните инфекции се е обострил през последните 2 десетилетия поради внедряването в медицинската практика на нови технологии за диагностика и лечение, с увеличаването на броя на сложните хирургични интервенции и поява на полирезистентни щамове бактерии.
Особено често инфектирането се осъществява по време на хирургични интервенции, при това не само в България. Така например, по данни от изследвания на експерти от СЗО, проверили 42 лечебни заведения в 14 държави, хирургични инфекции след „чисти“ операции възникват в 13% от случаите, след условни чистите – в 16% и след контаминираните операции – в 29% от случаите.
Понижаване на температурата
Въздушните стерилизатори и автоклавите, толкова дълго служили на лекарите, постепенно отиват в миналото.
Това се дължи на факта, че днес се увеличи броя на минимално инвазивните ендоскопски операции и методите на диагностика с използването на оптични стъклени влакна, инструменти и оборудване от полимери и пластика.
Такова деликатно оборудване изисква използването на нискотемпературни методи за стерилизация, към които се отнасят разтворите на химичните съединения, както и газовия и плазмения метод.
Но, според някои експерти по дезинфекция, стерилизацията с химични разтвори е свързана с големи неудобства – те често водят до повреждане на обработваните изделия.
Но е наложително пълното и продължително потапяне на медицинските изделия и оборудване в съответния разтвор. След завършването на стерилизацията обикновено е необходима 2-3 кратна неутрализация на химичния разтвор със стерилна дестилирана вода.
Но за това медицинският персонал е необходимо да се подготвя за тази процедура, както и за работа в операционната. Освен това ефективността на стерилизацията е трудно да бъде контролирана.
Що се отнася до газовата стерилизация с формалдехид, озон и етилен оксид, то формалдехидът не е подходящ за обработването на ендоскопска оптика и на емплантирани изделия.
Озонът предизвиква корозия на инструментите и разрушава изделията от каучук, а при обработката с етилен оксид инструментите и оборудването дълго време не могат да бъдат използвани.
Плазма вместо прегаряне
За високотехнологичното медицинско оборудване е най-подходяща плазмената стерилизация. За стерилизиращ агент в плазмените стерилизатори се използва водороден пероксид – нетоксично вещество с висока биохимична активност.
Плазмата е четвъртото състояние на веществата. Молекулите преминават в това състояние под въздействието на електромагнитното поле.
Този метод не оставя токсични отлагания, безопасен е за персонала и за пациентите. Фазата на плазмата позволява ефективно отстраняване на остатъчното количество стерилизиращ агент от камерите и повърхността на инструментите.
Когато плазмената фаза приключи, разрушените молекули на водородния пероксид образуват вода и кислород.
