Стрептококовият сепсис или септицемия е тежко инфекциозно заболяване с висок леталитет, за което е характерна вече съществуваща първична стрептококова инфекция, която задължително трябва да се разпространила хемагоненно, тоест бактериите да са проникнали в кръвния поток, в резултат на което да е настъпило увреждането на множество органи и да е протекла спонтанна лоша еволюция на първичната инфекция.
Причинител на заболяването се явяват стрептококите, които са грам положителни бактерии стрептококи. Към отличителните особености на стрептококовия сепсис, както бе посочено по-горе, се явява бактериемията и липсата на метастази.
Характеризира се с тежко клинично протичане, което се определя от способността на причинителя да образува хемолизин, некротоксин, фибринолизин, протеолитични ензими и други увреждащи фактори.
Може би най-тежко протича сепсисът, дължащ се на гнойните стрептококи. Други възможни причинители на този вид септицемия са фекалните и зеленеещите стрептококи.
Най-често това заболяване се среща при образуване на гнойни огнища при болни, които преди това са били на имуносупресираща или стероидна терапия.
Сепсисът, чийто причинител са тези бактерии, тоест гнойните стрептококи, протича обикновено мълниеносно, предизвиквайки шокова реакция или във вид на септикопиемия.
В по-голяма част от случаите заболелите не са заразни за околните, като септицемията е възможно да се дължи, както на вътрешна /съществуваща/, така и на ендогенно предизвикана инфекция, най-често се случва в болнични условия.
Характерно за сепсисът изобщо е присъствието на първично инфекциозно огнище, например в дихателните пътища, носните кухини, гърлото и в средното ухо, в костните тъкани, задължително се установява бактериемия и развитие.
Какви са симптомите?
Специфично стрептококовият сепсис се характеризира с широк клиничен полиморфизъм , като това се отнася както за клиничните му изяви и синдрома, така и за клиничната му прогресия.
Клинично заболяването е възможно да протече по няколко начина:
• Мълниеносно във вид на септикопиемия с формирането на метастази;
• Остро инфекциозно възпаление на ендокарда, при което се образуват гнойни метастази;
• Хронична форма на възпаление на ендокарда като в такива случаи най-често като причинител се изолира зеленеещите стрептококи и много по-рядко фекалните стрептококи.
• Генерализирано формиране на метастази в почти всички органи.
Най-характерните клинични изяви на заболяването са:
• Повишаване на телесната температура, съпровождащо се с втрисане, като темповете на покачване на температурата са характерни.
• Влошено общо здравословно състояние с развиваща се интоксикация;
• Понижаване на телесното тегло;
• Болезнени усещания в мускулите и ставите;
• Отпадналост;
• Възможни са халюцинации;
• Заболелият чувства слабост и сънливост или напротив намира се в състояние на възбуда, еуфория и проявява признаци на неадекватност.
Друг типичен за този вид сепсис клиничен симптом е увеличаването на размерите на далака и черния дроб още в самото начало на прогресията на инфекциозното заболяване.
Кожните изменения са най-различни, както по отношение на локализацията си, така и по отношение на характерните си особености. При сепсисът, причинен от стрептококи, се формират в повечето случаи специфични лезии с форма на възли, познати с наименованието възли на Ослер.
Честотата на дишането на болните е ускорена, сърдечният мускул се съкращава по-бързо от обичайното, но тоновете му са слаби. Пациентите са предразположени към развитие на артериална хипотония.
При напредване на този вид сепсис се развива полиорганен дисфункционален синдром. Едно от най-тежките възможни усложнения е настъпването на септичен шок.
Лечение на стрептококов сепсис
Дори при подозрения за сепсис болният задължително незабавно се хоспитализира и то в интензивните отделения на лечебното заведение, като се назначава антибиотична терапия с пеницилини и аминогликозиди.
