Силата на мисълта е изключително подценявано средство не само за лечение, но и за какво ли не друго. Много от хората са скептично настроени към цялата тази работа на съзнанието и не обръщат абсолютно никакво внимание на ежедневните неща, които казват на себе си и на другите, съзнателно и несъзнателно, гласно и негласно.
Защото всеки човек мисли ежедневно – дали е измил чиниите, дали е свършил това, дали закъснява за работа, как да каже на гаджето си еди-какво си, къде да пие кафе, кога да се обади на приятелите си, от колко часа е онзи купон, кой ще ходи на онзи купон, заслужава ли си той да ходи на онзи купон и т.н. и т.н.
Но хората рядко се замислят за важни неща, които не им представляват проблем – хората рядко си позволяват да мечтаят дори. Сякаш нямат време за подобни глупости.
Ние имаме навика да се замисляме за нещата, които вече са ни проблем – все пак трябва да търсим някакво решение, нали? Но грешката ни е, че всъщност ние рядко търсим наистина решение – по-скоро, когато сме притеснени от нещо и започваме да мислим за това нещо, това което правим е да развиваме какви ли не варианти какво лошо може да случи, ако направим еди-какво си.
Да, няма лошо да знаем потенциалните възможности за бъдещето си или да ги предполагаме, но е грешка да се съсредоточаваме върху лошите такива. Защото имаме склонността да правим именно точно това – да разиграваме какви ли не варианти за появата на даден проблем – а това, което не осъзнаваме е, че така предизвикваме този даден проблем.
Мислите ни контролират света ни – до това заключение стигат страшно много учени и лекари, както и така известният Петър Дънов – той е убеден в силата на мисълта.
Защото мислите са това, което създава реалността ни – животът ни в действителност е отражение на живота ни отвътре, отношението ни към нас самите определя отношението на хората към нас и това как ни карат да се чувстваме е в следствие на начина, по който ние сами се караме да се чувстваме.
Много хора не са щастливи с начина, по който живеят – замислете се – повечето от нас мислят само за проблемите си. Но рядко се случва да си представят, че наистина ще ги разрешат.
Защото хората са недоверчиви. Хората не вярват. Хората не се надяват. Не смятат, че ще успеят. Не, хората винаги мислят за най-лошото, защото „трябва да са подготвени за него“. Защото ако имаш очаквания, ще останеш разочарован. И да нямаш очаквания не те оставя разочарован?
Според Петър Дънов всеки човек може сам да разреши проблемите си – здравословни и не само здравословни, стига да повярва искрено в това и да промени коренно насоката на мислите си.
Той смята, че в позитивизма се крие именно разковничето – че трябва да се доверим на Вселената и да сме абсолютно спокойни за бъдещето си и да се концентрираме върху това как то се оправя. Да си представим проблема вече разрешен. И наистина да повярваме в това негово разрешаване, и наистина да си наложим да мислим положително за това, което ни очаква.
Защото чрез негативните си мисли предизвикваме негативното. За да си кажем после, изпълнени с горчивина, така добре познатото „Знаех си.“ – не това е смисълът на живота ни.
И щом с негативните мисли предизвикваме негативното, то какво ще правим с позитивните? Логично, ще предизвикваме позитивното.
Според Петър Дънов това е достатъчно, за да можем да подобрим коренно здравословното си състояние и дори целия си живот, като цяло.
Не боли да опитаме, нали?
