Обожание и ненавист, съперничество и здраво приятелство.
В отношенията между родни братя и сестри има много скрити и явни противоречия и силни емоции, които рядко осъзнават.
Как да се ориентираме в собствените чувства спрямо най-близките за нас хора – нашите сестри и братя?
Сестрата на 32-годишната Мария е по-голяма от нея с 2 години.
И тя винаги се радвала на популярност сред връстниците, в нея са се влюбвали момчета.
Макар и двете да са над 30, Мария продължава да се чувства нейна сянка.
Тя е актриса, и сред приятелите и познатите ѝ има много медийни персони, всяка свободна вечер тя ходи някъде.
Сестрата на Мария е великодушна и винаги я кани със себе си.
Но се чувства неловко сред особено досадни и отегчителни млади хора.
Мария си няма гадже, и знае, че никой от обкръжението на сестра ѝ, няма да ѝ обърне внимание.
Всъщност тя е влюбена в бившето гадже на сестра си, но е наясно, че той никога няма да поиска да се срещне с нея. Сестрата е добър човек, тя е добра, весела.
Но как Мария да престане да завижда на сестра си и да заживее собствения си живот?
Ефектът на сравнението
В много семейства е прието да се дава пример на по-малките сестри или братя с по-големите.
Това невинаги се базира на реалните постижения на по-големите деца.
Често родителите си измислят тези постижения, за да имат към какво да се стремят по-малките.
За съжаление, често тези сравнения и наставления предизвикват при по-малките деца срам.
И за да справят с него, те идеализират по-големите си братя и сестри.
Идеализацията работи обикновено така: „Ясно е, че не се справям толкова добре, но когато съм до идеалната си сестра, аз чувствам, че струвам нещо“.
В тези моменти може да възникне фантазията, че за да получи по-малката сестра любовта на родителите, съучениците, учителите и прочие значими хора, трябва е колкото се може по-близо до сестра си.
Когато сме в отношения на идеализация- обезценяване това, което забравяме е, че никой не е идеален и не е нищожен. Между тези крайности има безкраен спектър от образи.
Друг начин за справяне със срама, е встъпването в несъзнателен сговор, който може да се състои в това, че двете създават и поддържат успешността на една от сестрите.
А по-голямата на свой ред, постигайки успехи, подкрепя по-малката.
Независимо коя от версиите се намира едната от сестрите, тя постоянно се намира в много неприятен капан, който в определен момент щраква и възниква конфликт.
Живот в сянка
Особеността на идеализацията е, че никога не е сама, с нея винаги вина има подценяване.
Обикновено по-малката сестра идеализира по-голямата, а подценява себе си.
По-голямата е носител на всичко привлекателно, а по-малката обратното.
Около по-голямата винаги има живот, мъже, около по-малката – отблясъци от сестринския живот и нищо собствено.
В такъв случай по-малката сестра трябва добре да си помисли – кога за последен път е била независима от пленителния сестрински свят?
Какво чувства, когато си спомня себе си в моментите или в ситуациите, в които не е била в сянката на по-голямата си сестра?
Къде би могла да се забавлява, без да сравнява своето забавление с това на сестра си?
