Остеоартрозата заема основен дял в общия брой ревматични заболявания.
Патологията започва с незначителен дискомфорт и хрущене в ставите, а може да завърши с тяхната деформация и със загуба на двигателна способност, вследствие на което да се стигне до инвалидност.
Колкото по-малко усилия полага пациентът за лечение на това заболяване, толкова повече нараства вероятността от настъпване на необратимо увреждане на цялата ставно-костна област.
За съвременната терапия на остеоартроза с използване на лекарства и немедикаментозни методи, в настоящата ни статия?
Профилактика – изключване на антропогенните фактори
На разрушаването на хрущялите влияние оказват 3 групи фактори.
Генетичните и негенетичните фактори човек не може да промени – пол, наследственост, възраст, етническа група, вродени патологии, определени периоди в живота, придобити заболявания в резултат на травми и т.н.
А антропогенните фактори напълно могат да се минимизират.
Профилактиката се състои преди всичко в намаляване на наднормените килограми.
Доказано е, че хората със затлъстяване остеоартроза ги атакува 2 пъти по-често, отколкото тези, чието тегло е в границите на нормата.
Спортните претоварвания, неправилното изпълнение на упражнения, особено с тежести, значително повишава риска от развитие на заболяването.
При първи симптоми следва да се ограничи или напълно да се прекратят занятията, които носят излишно натоварване върху ставите.
Това се отнася на практика за всички зимни спортове.
Задачи на лечението на остеоартроза
Дегенеративно-дистрофичното увреждане на хрущялната тъкан на ставите води до необратими последствия.
Лечението на остеоартрозата е многопланова и многофакторна задача.
Заключава се в спиране а разрушителните процеси, облекчаване на болката и възпалението, облекчаване на двигателната функция.
Комплексният подход в терапията на остеоартрозата е препоръчан от Европейската ревматологична асоциация – EULAR.
Състои се в едновременно използване на медикаментозен и немедикаментозен компонент.
Освен това е необходимо да се отчитат всички рискови фактори – работа с тежко физическо натоварване, навици, наднормено тегло, наследствена предразположеност и т.н.
Основата на терапията са хондропротективните средства
Лекарствената терапия включва назначаване на:
• Хондропротективни средства;
• Парацетамол – при постигане на ефект се назначава дългосрочно;
• Нестероидни противовъзпалителни препарати и кортикостероиди;
• Лекарства, които намаляват венозния застой в засегнатия орган;
Препоръките на EULAR се позовават на положителното и ефективно действие на хрущялната тъкан на тези лекарствени препарати като хуалуронова киселина, глюкозамин и хондроитин сулфат.
Тези лекарства са основни при лечение на остеоартроза.
Хондропротекторите влияят на метаболизма на хрущяла, забавят прогресиращата деструкция.
Подобряват смазката на ставните повърхности, оказват обезболяващо и противовъзпалително действие.
Продължителността на приема на тези базисни препарати е не по-малко от 6 месеца
За ефективни се смятат вътреставните инжекции на препаратите с хиалурон натрий.
Истината е, че през последните години поставят под съмнение ефективността на хондропротекторите.
В миналото първото място в терапията беше за нестероидните противовъзпалителни – индометацин, ибупрофен, кетопрофен, диклофенак и др.
Но нестероидните противовъзпалителни имат множество странични ефекти, сред които образуване на язви и ерозии в стомаха.
При продължителен прием съществува риск от стомашни кръвотечения.
Доказано е също хондродеструктивното им действие, затова трябва да се назначават само по лекарско предписание.
В случай на невъзможност на прием на НПВП се правят вътреставни инжекции с кортикостероиди.
Допуска се инжектиране в една става не повече от 4 пъти годишно.
Но принципно 2-кратното инжектиране свидетелства за необходимост от смяна на курса на терапията.
В тазобедрената става хормони не се инжектират, поради повишената трудност на манипулацията и риска от развитие на некроза на главата на бедрената кост.
