Да бъдем приятели на собственото си дете – не е ли това мечта на много родители?
Приятелите винаги са до нас, те ни доверяват най-откровеното, споделят тайни и преживявания.
Всъщност, когато стане дума за отношенията с децата, подобна тактика може да се окаже трудна за изпълнение, а на определен етап и дори вредна.
1. Приятел на своето дете
Когато родителите говорят за приятелство със своите деца, те предполагат съвместно весело прекарване, а също и доверителни отношения.
Първата част обикновено е актуална за родителите на малки деца, за втората се замислят родители на тийнейджъри.
Отстрани всичко трябва да изглежда забележително – баща и син заедно щурмуват футболните врати, а дъщерята споделя с майката подробности за първото влюбване и изслушва нейните съвети…
А как това изглежда всъщност?
Да бъдеш приятел на малко дете не е трудно.
Децата са готови да се сприятелят с всеки срещнат, тъй като всичко им е интересно.
Всяко приключение, предложено от родителите, ще бъде възприемано с възторг.
Футбол? Забележително. На палатки в гората?
2. Децата растат
Обикновено първото нарушение на идеалистичната картина се появява, когато детето навърши пълнолетие, за да може да разбере своите собствени интереси.
Първият път може да поиска всичко, но след няколко опита ще разбере, че в палатката има комари и е трудно да се спи.
Освен това, родителите трудно успяват да се въздържат от менторската роля и се смятат за по-голям приятел на детето.
Но ако малкото по някаква причина откаже да приеме предложената стратегия за поведение, малко родители не прибягват до натиск.
Това се случва от най-добри подбуди.
Възрастните са по-зрели, с по-богат житейски опит, а детето не разбира много неща заради възрастта… Стоп!
Тук могат да се чуят повелителни нотки – аз съм по-умен, слушай мен, по-късно ще разбереш защо бях прав.
Именно така се натрупва и голям товар от чисто битови стълкновения – около оправяне на леглото, миене на зъби, на съдове, избор на дрехи и т.н.
3. Родителят – това не е друго дете
Истинско приятелство между родителите и детето е трудно реализуемо именно, поради различните нива на страните в това общуване.
Приятелството предполага пълно равноправие между приятел и приятел.
Те могат да бъдат различни личности, но също и възрастни.
Но никой не може да взема решения вместо другия.
А родителите не могат напълно да се откажат от контролиращата и направляващата роля – не позволява инстинктът за грижа за потомството.
Това е много рядко реализуемо на практика.
В живота има твърде много ситуации, когато безпокойството за детето може да вземе връх.
4. Специфични отношения
Опитите да бъдем абсолютно равноправни приятели с детето на всяко ниво на неговото развитие са предварително обречени и не са необходими.
Просто това е най-абсурдният стереотип.
Добри отношения можем да имаме само с приятелите.
Но всъщност в живота на живота има и други топли чувства и това не са само приятелствата.
Отношенията с любимите, с наставника.
Всичко това е необходимо за пълноценно развитие и самоусещане.
Истинските пълноценни отношения на родител и дете са уникални с това, че съдържат елементи на други позитивни отношения между хората.
Деца и родители са най-любимите същества едни за други.
Заедно те представляват една огромна Вселена, за която може да се разкаже нещо наистина уникално, и от което може да се научи нещо.
