Тъгата е естествена реакция на трудните житейски събития и с времето отминава. Но клиничната депресия излиза извън рамките на обикновената тъга.
Това е реално заболяване, което влияе на качеството на живото, на чувството за собствено достойнство, мотивацията, апетита, сънят и отношенията.
Депресията на бременните не е слабост и не е каприз.
А състояние, което изисква професионална медицинска намеса.
Някога се е смятало, че хормоните на бременността – хорионичен гонадотропин и пролактин, предпазват жената от депресия, но сега тази оптимистична теория е в миналото.
Хормоналните изменения могат да направят жената много емоционална и тревожна, заради което справянето с разстройствата в настроенията ще бъде по-трудно.
Някои жени изпитват депресия след раждането на детето, но разстройството може да се появи и преди бременността.
В такива случаи се говори за пренатална – предродилна депресия, която се характеризира със силно чувство за тревога, тъга и умора. Болестта може да попречи на бъдещата майка да се погрижи за себе си и за своето дете след неговото раждане.
Рискови фактори за пренаталната депресия
Пренаталната депресия може да бъде резултат от съчетанието на емоционални, физиологични и екологични фактори. Някои от тях са:
• Гестационен диабет;
• Ендокринни нарушения;
• Непланирана бременност;
• Проблемна бременност или тежък опит от предишни раждания;
• Финансови грижи;
• Трудности в отношенията;
• Липсата на подкрепа от близки и приятели;
• Тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотици;
Признаци на пренатална депресия
Хормоналните колебания винаги се отразяват на настроението на жената, защото пренаталната депресия често се маскира като естествена промяна в настроенията. Повод за обръщане към лекар могат да станат следните симптоми:
• Често главоболие;
• Тъга, разсеяност и умора повече от 2 седмици;
• Раздразнителност;
• Чувство за безнадеждност и липса на интерес към бъдещото;
• Самобичуване;
• Безсъние или прекомерен сън;
• Когнитивни нарушения, влошаване;
• Нежелание за общуване;
• Мисли за самоубийство;
Изключително полезно откритие направили през 2016 г направили учени от Националния институт по детско здраве на САЩ.
Изследванията на медицинските данни на 2800 жени показва, че понижаването на настроението в началото на бременността може да доведе до повишена склонност към развитие на хипергликемия към края на износването на детето.
Освен това гестационният диабет увеличава риска от следродилна депресия. Връзката между тези заболявания налага да се обръща особено внимание на настроението на жените, при които бременността повишава нивото на кръвната захар.
Лечение на депресия преди и след раждането
Има решаващо значение за здравето на майката и на детето. По-добре работи комбинираната терапия, в която влиза медикаментозното лечение, психотерапията, правилното хранене и физическите упражнения.
Разпространен вариант на лечението е приемът на антидепресанти. Препарати, които могат да бъдат предписани по време на бременността.
• Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина;
• Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина и на норадреналина;
Приемът на някои препарати повишава риска от вродени пороци на развитието, затова и за целесъобразността на техния прием следва да се консултирате не само с психиатър, но и с акушер гинеколог.
Влиянието на депресията на майката и на детето
Разстройствата на настроението могат да повлияят на отношенията на майката и на детето, но е много по-опасно, когато бременната жена престане да се грижи за себе си.
Може да се храни лошо или да преяжда, да игнорира предписанията на акушер гинеколога или да се пристрасти към вредни навици.
