Много хора са се сблъсквали със следната ситуация – детето в часовете по математика решава задачите, все едно яде фъстъци, но се оказва неспособно да направи покупки в магазина по списък, връчен му от неговата майка.
Тогава възниква въпросът – за какво ти е, приятелю, да учиш математика и да решаваш задачите с такава лекота, след като не можеш да пресметнеш колко пъти да се изплюеш?
С възрастта ученикът от дадения по-горе пример, усвоява изкуството да пазарува. Въпреки това той все така изящно повдига числата на степен и дели полученото на 13. Но за какво би му потрябвал в реалния живот този навик?
И тук неизбежно започват разговори за това, че само 5% от информацията, която ние сме получили от училищата и университетите ще ни бъде необходима в живота и кариерата.
А от другата страна на барикадата мигновено започват да възразяват – ако ни бяха учили само на това, което ни е необходимо за ежедневния живот, то ние бихме били безпросветни и глупави, а фундаменталната наука би изчезнала от лицето на Земята.
Но към въпроса може да се подходи от друга гледна точка – има теоретично знание – има и практически навици. Психолозите използват понятието „практически интелект“, който има същото право на съществуване както общият интелект или математическата надареност.
Ако се говори по-опростено, то практическият интелект – това е умението на човек да се ориентира в обществото, да се разбира с хората и да решава приложни задачи и реални проблеми. Смята се, че хората с развит практически интелект умеят добре да разбират поведението на другите и собствените си мотиви, бързо да умеят да установяват контакти с околните и в своите занимания да са фокусирани върху резултата.
Като образец за практическа интелигентност различните изследователи издигали – пълководец – желателно, завладял империя, мениджър – в смисъл на компетентен управленец и накрая – мъдрец, което вероятно е съвсем неочакван избор за повечето от вас.
Мениджър, мъдрец и пълководец
Да се досетите от къде се е взел пълководеца не е трудно – на кого не му е необходимо някой да се занимава със стратегии и тактики, както и да има предвид множеството детайли, свързани с установяването на доминация в съответната империя.
Всъщност мениджърът е пълководец, изродил се в процеса на еволюцията.
На него глобална стратегия най-вероятно няма да му е необходима, затова пък умението му да общува с хората и да има предвид множество задачи, изискващи незабавно да завършване – винаги са абсолютно необходими, дори задължителни за всеки човек, който управлява или има намерение да управлява голяма компания.
Предполагайки, че мениджърите или всички успешни управленци се явяват основен носител на практическа интелигентност, изследователите започнали да изучават навиците, уменията на мениджърите и обстоятелствата около приемането им работа, включително и проведеното интервю за тази цел.
Така например, Джон Котер проучил приблизително 500 мениджъри от десетки американски големи корпорации, за да открие качества, които се оказват общи за тяхната успешна дейност.
Установено било, че за всички са характерни следите навици:
• Способност да си поставят цели и да работят в условия на информационна неопределеност;
• Умеят да планират своята работа и да си поставят грамотно приоритети.
• Способност да държат под контрол няколко видове дейности.
• Умение да създават и поддържат бизнес отношения.
