Полимеразната верижна реакция /ПВР, PCR/ е открита от американци през 1983-та година, и методът за детекция на ДНК, разработен въз основа на него, им донесли Нобелова награда за химия през 1993-та година.
Днес това е един от най-точните методи в лабораторна диагностика на инфекциозните заболявания. Позволява да се установи това, което преди появата на ПВР остава скрито.
Защо този забележителен метод не заменя другите методи за лабораторна диагностика, а се прилага наравно с тях, и в някои аспекти дори им отстъпва?
Етапи за диагностика на ПВР
В основата на метода стои факта, че всеки жив организъм /микро- или макро-/ има уникална ДНК, или РНК – ако става дума за някои вируси. Това е най-добрият маркер за присъствие на чужд микроорганизъм в човешкото тяло, както само можем да си го представим.
Дори ако в пробата присъстват следи от количества ДНК, означава, че организмът вече се е сблъскал с дадена инфекция. А как тези следи могат да бъдат „видени“? Първоначално трябва да се „умножат“.
Какво може ПВР?
Методът позволява откриването на патогенни микроорганизми, а също и се прави анализ на предмета на тяхната резистентност /устойчивост/ към лекарства.
В това отношение, в сравнение с културалните и другите методи, ПВР е много по-бърз и по-точен. Методите основани на полимеразна верижна реакция намират все по-широко приложение в медицинската практика.
Например, сега с негова помощ в някои случаи може да се определи наличието, или отсъствието, на генетични маркери на резистентност.
Полимеразна верижна реакция – предимства
• Чувствителност
За установяване присъствието на патогенния микроорганизъм в тялото на пациента е достатъчно, дори едно копие от неговото ДНК. 1 микроорганизъм в пробата – за ПВР стига, подобен подход е невъзможен за другите методи за диагностика.
• Специфичност
Както беше казано по-горе, уникалността на ДНК на всеки вид микроорганизми позволява установяването им, дори при наличие на големи обеми от чужда, излишна, пречеща на извършването на изследването, „баластна“ ДНК.
• Скорост на извършване на изследването
Целият процес на диагностика с метода ПВР отнема не повече от 1 работен ден.
Какво не може ПВР?
Методът е действително гениално изобретение на молекулярната биология на 20-ти век. Но понякога е толкова добър, че не е годен за диагностика.
Недостатъци
• Специфичност
Потресаващо висока, но твърде тясна. При посявка в паничката на Петри израства всичко, което е било в пробата. А при провеждане на ПВР може да се установи само това, което е било търсено, това, за което е използвана ДНК сондата.
Не е възможно да се направи изследването по метода ПВР за хламидии и случайно да се установи хепатит.
• Чувствителност
Съществуват множество микроорганизми, които лекарите отнасят към условно патогенните. Често са част от нормалната микрофлора на човека, докато тяхната концентрация не надвиши определени граници.
ПВР разбира се показва тяхното наличие, но това съвсем не означава, че човек е болен. Към такива микроорганизми се отнасят микоплазмите, уреаплазмите, гарденерелата и др.
• Проблемът с контаминацията
Това е замърсяване на пробите с външно ДНК. Диагностиката по метода на ПВР трябва да се извърши в специално подготвени лаборатории и в стерилни условия.
Дори едно копие от ДНК от друга проба, от въздуха в лабораторията или от ръкавиците на лаборанта може да доведе до фалшиво положителни резултати.
