Серията от терористични актове в Париж показа, че терористите външно съвсем не могат да се различат от останалите хора, придвижващи се по улицата.
И в крайна сметка се оказа, че 3-ма от атентаторите са били граждани на Франция, а други 3-ма на съседна Белгия, а останалите 2-ма били с фалшиви паспорти – на Сирия и на Афганистан съответно.
Изследователите вече изучават психологията на терористите.
Например, специалистите от ФБР откриват у съвременните терористи като целенасочено мислене, високо ниво на координация и хладнокръвност.
Терористите от „Ислямска държава“ все по-често демонстрират така нареченото „инструментално насилие“, което според тях е мотивирано от благородни цели.
Те отхвърлят всякакви ненасилствени методи за постигане на целите, поради тази причина те директно избират най-лошите от възможните инструменти.
Според психолозите болшинството от терористите са психопати. В полза на тази теория говори отсъствието на чувство за вина и ярко симулирана театралност, която винаги е присъща за престъпленията на джихадистите.
Следва да се отбележи, че такива черти са типични основно за лидерите на групировки, чийто последователи са хора със слаба воля, които обаче не се отличават с психични нарушения.
Болшинството от терористите се отличават със силно изразен нарцисизъм. За извършването на терористични актове те биват мотивирани, не от политиката или икономиката, а на първо място от егото и болезнените психологически потребности.
Според експертите, джихадът и убийствата помагат на такива хора да докажат на ценността на своето предназначение в живота.
Вождовете на групировките обозначават своето място в този свят, управлявайки своя халифат, а редовните войници се радват, че им се отвори вратата за рая, който за тях сега е напълно достижим.
Учените отбелязват, че нуждата от наличие на силни авторитети е характерна за по-голямата част от хората, затова и никога няма недостиг от желаещи да станат членове на терористични актове.
Освен това, намирайки се в такива банди терористите често престават да се възприемат като личности, а възприемат само съвместни действия и съвместна мотивация.
Поради тази причина и те изобщо не изпитват съжаление и състрадание към жертвите.
Друг е въпросът – какво правят хората такива? Учените смятат, че обстановката в религиозните семейства прави децата агресивни и недружелюбни.
Американски специалисти стигнали до неочаквано заключение, а именно – вярата може да направи децата нетърпими и алчни.
Оказва се, че у религиозните родители възникват проблеми с възпитаването у тяхното дете на чувство за емпатия.
Сравнявайки характерите на деца, които са израснали в семействата на атеисти и в религиозни семейства, учените установили, че вярата намалява чувството за емпатия у детето.
Парадоксално, но способността за съпреживяване на околните и да разбират техните потребности е по-добре развита у децата от нерелигиозните семейства.
Според американските изследователите възпитанието, свързано с вярата, способствало за това, че децата с нежелание споделяли какво е отношението им към другите хора.
Няколко предходни изследвания вече показаха, че религиозните хора с нищо не са по-добри от атеистите.
Освен това покрай алчността религиозните родители възпитавали у своите деца по-изразена нетърпимост към хората, които водели различен начин на живот и не попадали в тяхната категория за нормалност.
Този начин на мислене бил характерен не само за детето, но и за самите родители. Резултатите от изследването се оказали парадоксални, тъй като се смята, че именно вярата възпитава у човек чувството за самоконтрол и го подтиква към морални постъпки.
