Пневмоцистоза представлява протозойно заболяване, обусловено от Pneumocystis carinii, като този инфекциозен организъм е една от най-честите причини за развитие на пневмония при хора с понижен имунитет.
Какви са причините?
Причинител на заболяването Pneumocystis carina, представляващ едноклетъчен микроорганизъм. По морфологични признаци и чувствителност към антипротозойни препарати се смятало, че принадлежат към простите типове протозои.
Но постепенно в пневмоцистите започнали да откриват свойства, по-характерни за гъбичките. Опитите да се причислят към гъбичките или протозоите се натъквали на неяснота на систематичните критерии.
По някои показатели са близки до протозоите – по морфология, наличието на мейоза, присъствието в състава на клетъчната стена на холестерол, а не на ергостерол, както при гъбичките, което прави пневмоцистите чувствителни към антипаразитните препарати и нечувствителни към противогъбичното средство амфотерицини В, невъзможност за тяхното култивиране в хранителна среда за гъбички.
С тях ги свързва това, че пневмоцистите съдържат структури, подобни на аскоспорите на гъбичките, както и фитостероли, от които са лишени животинските клетки.
Метаболизмът на P. Carinii /синтез на ароматни аминокиселини, тимидин и др./ се осъществява, както при гъбичките, освен при пневмоцистите отсъства спорогония, която е характерна за протозоите.
През 1988 г. Edman и Stringer, използвайки методите на молекулярната генетика показали, че последователността на нуклеотидите на транспортната РНК на пневмоциста има висока степен на хомология с поредицата нуклеотиди на т-РНК на гъбичките, отнасящи се към дрождите /Saccharomycetes serevisiae/.
За сравнение – аналогичните последователности били проучени също и при различните видове протозои като токсоплазма, плазмодий, акантамеба и др. По генетични признаци пневмоцистите са най-близки до гъбичките. Но те имат редица характеристики, които ги доближават до протозоите.
Тъй като митохондриалната ДНК на P. Carinii съдържа гени на дехидрогеназата и на цитохромоксидазата, които 60% са сходни на гените на гъбичките и само 20% наподобяват на тези на протозоите. Аналогични свойства били установени и при другите видове гъбички.
Според последните данни пневмоцистите се отнасят към висшите видове гъбички. А P. Carinii е извънклетъчен паразит с тропизъм към белодробната тъкан, тоест осъществява преимуществено паразитирането в белите дробове.
Какви са симптомите?
При деца се развива обикновено през 4-6-ти месец от живота, предимно сред недоносени, болни от рахит, хипотрофия, засегната нервна система, и сред по-големите възрастови групи най-често при хемобластоза, злокачествени новообразувания, СПИН.
Заболяването започва постепенно, преустановява се нормалното нарастване на тялото, детето става бледо и се появява цианоза на лазолабиалния му триъгълник. Нормалната в началото температура се сменя със субфебрилна с покачване до фебрилна.
Понякога заболяването при децата протича под маската на остър ларингит, обструктивен бронхит или бронхиолит. В редки случаи настъпва летален изход при клинична картина със силно изразен оток на белите дробове.
При хората в зряла възраст протозойната инфекция се развива при хора, които са подложени на имуно-супресивна терапия – обикновено на кортикостероиди и при болните от СПИН.
При медикаментозна имуносупресия заболяването често се проявява на фона на понижена доза кортикостероиди.
Лечение на пневмоцистоза
Основните препарати за лечение на пневмоцистните пневмонии са триметоприм и сулфаметоксазол /бактрим и бисептол/ и пептамидин изотионат.
Установено е, че съчетаване на бактрим и пептамидин не увеличава ефективността на терапията, а само токсичността на втория.
Замяната на единия препарат с друг води, ако един от тях не предизвика съществена положителна динамика, възникват клинични проявления в проявления в рамките на 5-7 дни.
